Българчетата – първенци в Европа по "висене" пред екрана

Българчетата прекарват почти 26 часа седмично пред екраните, което ги нарежда на първо място в ЕС. Това стана ясно по време на пресконференция, свързана с актуалните проблеми на храненето и затлъстяването.

За сравнение малчуганите в Холандия стоят пред компютъра едва 14,5 часа в седмицата, а тези в Белгия – по 15,5.

Според данни от последния Европейски конгрес по затлъстяване България се нарежда на 5-то място в ЕС по детско затлъстяване.

У нас през 2014 г. с наднормено тегло са били 280 000 българи, а само година по-късно броят им е набъбнал до 338 000 души.

Според доц. Светослав Ханджиев от Българската асоциация за изучаване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания "Акад. Ташо Ташев" с такси и закони няма как да се преборим с проблема.

По думите му опитът на страните, които вече са въвели т. нар данък "вредни храни" показва, че налогът е неуспешен.

В Дания например акцизът е наложен през 2011 г., но престои да бъде премахнат. Оказало се, че притиснати от високите цени датчаните предпочитат да пазаруват стоки от съседна Швеция и пак да си купят храната, която желаят. Затова правителството решава, че търпи повече икономически загуби, отколкото да помага на хората да стабилизират здравословното си състояние.

Според бившия министър на здравеопазването за периода 1999-2001 д-р Илко Семерджиев ефект може да се постигне само с обучения за здравословното хранене, най-вече инициативи от страна на здравните и образователни власти.

"Децата трябва още от ранна възраст да получават информация какво представлява здравословният и балансиран режим на хранене. Родителите трябва да се опитат да изискват този режим и от училищата", изтъкна още Семерджиев.

Данните сочат, че 11 европейски държави са приели данък "вредни храни". Това са Белгия, Дания, Латвия, Финландия, Норвегия, Исландия, Унгария, Франция, Холандия, Хърватия, Ирландия.

Дания го отменя поради липса на ефективност, Финландия планира премахване на данък "захар", а Ирландия го отхвърля още през 2011 заради нулев резултат.

Държавите, които тотално отхвърлят налога са Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Естония, Албания, Италия, Кипър, Литва, Люксембург, Малта, Македония, Румъния и Русия.

Според Семерджиев акцизът ще обслужва по-скоро фискално цели, отколкото да има реална здравна полза.

Той допълни, че приходът за държавата ще е около 120 млн. годишно., но в същото време бизнесът ще загуби 300 милиона.

Това ще доведе и до закриване на работни места – от 1500 до 4200 души ще изгубят работата си.