Прощавай, бабо, че те забравихме...

Баба ухае на баница и прави най-вкусната лютеница на света. Ръцете й са пухкави, а очите все влажни, сякаш ей сега ще заплаче. Отгледала е две деца, четири внука и едно правнуче с нежност, търпение и сладки мекици.

Но тези редове не са за нея. Те само припомнят топлината на бабината прегръдка и усещането за дом, която ни дава тя. Те са за всички онези наши баби, които сгушени под калпаците на селските си домове, тази нощ треперят от страх. За онези благи жени, които съдбата е оставила сами да се ослушват в тъмнината на нощта за стъпките на злосторника, дошъл не само да вземе остатъците от скромната им пенсия, а и да стори нещо още по-страшно...

Баба Дона, която млад мъж преби зверски в дома й преди няколко дни, вече не се радва на уюта на собствения си дом. От страх, тя отиде при сина си, като замени по принуда селския си двор с Пловдив.

Според мен обаче баба Дона си отиде в нощта, в която крадецът рецидивист Андон Митев влезе в къщата, взе парите й и започна да я души. Защото, ако искаш да убиеш някого, който е свикнал летем в двора му да мирише на зрели домати, а напролет на цъфнали зюмбюли, то просто можеш да го отведеш в града. Да го затвориш в апартамент, да му обясниш как работи кабелната и да му кажеш, че тук бабите не пазаруват на вересия и не гледат краставички в междублоковите пространства.

На баба Дона не й бяха откраднати само пустите 100 лева. На нея й бе отнето святото на всеки един от нас усещане за сигурност у дома. Ударите на Андон Митев всяха у моята, у вашите, у нашите баби чувството за ужас от непознатото зло зад иначе залостената входна врата.

А крадецът? Той откраднал "заради децата". Но е нанасял удари може би заради себе си. Преди години обаче същият е убил човек. До преди няколко дни "отговорният баща" бе на свобода. За да бие жестоко... за едните 100 лева.

Баба Дона е жена с хъс. Тя ще преживеее побоя, сигурна съм, но вероятно ще се пробужда често, от всяка сянка в тъмното, защото раните ще зараснат, но ония дълбоко в сърцето й ще се обаждат не само когато вали.

На баба Дона обаче не трябва да се извини крадецът Андон. Глупостта не се лекува. Лошият човек е празен, затова не търсете у него нормални чувства като състрадание и хуманност. Неговото място е зад решетките и никъде другаде.

На възрастната жена трябва да се извини държавата, защото тя е пуснала един убиец на свобода. И защото все няма достатъчно полиция, която да пази нашите баби на село.

Иска ми се и ние да се извиним обаче, защото забързани все да гоним пари, власт, престиж, кариера или просто по-добро утре, забравихме за светлото вчера, които именно бабите ни подариха. Забравихме най-вкусната лютеница, мекиците и топлите й ръце...

Затова... прощавай, бабо, че те забравихме! Прощавай, че понякога забравяхме рождения ти ден. И бързахме да хукнем обратно в лудото си ежедневие без да си доядем чинията. И че не се обаждахме. Затова: "Ало, бабо, аз съм... Благодаря ти! Обичам те!".