Борис Анзов: Почеркът при атентатите е един и същ!

Почеркът при атентатите през последните години е един и същ, каза журналистът Борис Анзов пред телевизия Bulgaria ON AIR.

Анзов работи в руската столица в "Медия Мост България" и стана известен с това, че беше ранен при обстрел от групировката Джабхат ан Нусра в сирийската провинция Латакия.

“Преживял съм повече от 10 големи терористични актове в Русия и почеркът при всички атентати си прилича“, обясни той и допълни, че "взривовете в Белгия бих ги оприличил с тези във Франция, в Турция, в Бургас, а за последния беше обвинена Хизбула".

"Това е един и същи почерк – на тези, които искат да кажат, че контролират целия свят", каза Анзов.

"Като са толкова добри ислямисти защо не нападнат Израел. Отговорът е много прост - тогава те ще се окажат веднага в Рая, ще загинат. Затова нападат по-слабите, в случая Европа“, допълни той.

Журналистът обясни, че има по-различна версия за атентатите. "Тези организации – Ал Кайда, ИД, Хизбула, не са се създали сами. Западът помагаше на тяхната работа в Сирия", допълни той.

Той е убеден, че няма организирана престъпност без помощта на държавата.

Според него не е случайно, че вчера у нас е имало учения. "Така беше и по време на атентата в Сарафово", припомни Анзов. По думите му всички евролидери трябва да си подадат оставката, защото не са ефектни.

Трябва да бъдем много внимателни към информацията, която ни се поднася, призова той. "Цяла Европа е пълна с камери – но ние видяхме само това, което те ни показаха", заключи журналистът.

Психологът доц. д-р Маргарита Бакрачева обясни, че продължаващата несигурност е основното усещане в европейското обществото след зачестилите атентати през последните месеци и това дава отражение на мисленето.

При подобни ситуации има две основни неща, които се правят от гледна точка на психологията. Първото - в рамките на първите 24 часа след събитието обикновено трябва да се говори, нужно е емоционално изказване на нещата, така че човек да ги приема. Втората група от стратегии е хората да наблегнат на  индивидуалните си начини за справяне със стреса.

Тя посъветва на първо място при подобен тип емоции да не се опитаме да ги подтиснем, да оставим времеви лимит, "в който да се почувстваме зле“, в противен случай вредим повече на себе си.

По този начин хората могат по-лесно да излязат от сферата на емоциите, която е свързана с тревожността и да се върнат към рационалното мислене и ежедневието.

Разговорът с Борис Анзов чуйте във видеото на Bulgaria ON AIR