Институциите не искат отмяна на лятното часово време

Колкото и да ни мъчи смяната на времето от зимно към лятно, според институциите у нас, както и според ЕК за момента няма достатъчно основание то да бъде отменено. Това призна вицепремиерът Меглена Кунева в отговор на въпрос на независимия депутат Велизар Енчев, който пък посочи няколко вредни последствия от местенето на часовника с един час напред и назад.

Лятното часове време е въведено у нас с постановление на Министерския съвет през 1997 г. и е регламентирано с директива на ЕК през 2000 г.

Според Енчев е дошло време да се говори открито по този въпрос, без да се съобразяваме с европейските директиви, защото вредите от смяната на времето са доказани, а ползите са минимални.

Лятното часове време има пряка връзка с много заболявания и разходите на ЕС за справяне с тях са в размер на 130 млрд евро. В същото време у нас се спестяват 60 стотинки на глава от населението, посочи Енчев.

Той се аргументира още с факта, че има увеличаване на трудовите злополуки и на инфарктите заради нарушения биологичен ритъм.

Смяната с лятно часово време най-тежко се отразява на хората с лош сън, които стават нетрудоспособни, а 45 на сто от европейците страдат от безсъние, продължи Енчев.

Според него е видно, че смяната на на времето е неадекватна мярка, която трябва да се премахне, още повече, че 90% от хората са против този „анахронизъм“.

Кунева обаче обясни, че е поискала становището на няколко министерства и те са били категорични, че лятното часово време не се отразява негативно на хората.

От здравното министерство са й отговорили, че за повечето хора то не представлява проблем, като може да има временни затруднения при адаптацията за хората от ранна смяна, но това не водело до риск за здравето им.

От социалното са обяснили, че през месеците, когато местим стрелките на часовника, не стават повече трудови злополуки.

От икономическото министерство твърдят, че от лятното часово време има положителен ефект, а от транспортното, че няма проблем за безопасността по пътищата.