Майсторът със златните ръце и слепите очи...

Хасковлията Ивайло Панев е на 33 години. България е в сърцето му. На дясната си ръка е татуирал образа на Левски, а това, което прави, e не просто красиво. Уникално е.

Самоукият майстор "вдига" къщи, които, макар и умалени, са абсолютно като истински.

Някои от творбите му си имат прототипи. Повечето от тях обаче нямат аналог. Те са плод на фантазията на майстора. Ивайло разказва прeд "Стандарт", че някои от зданията, които претворява в малката си работилница, са всъщност негови сбъднати сънища.

Къща в гората, а до нея ситно нарязани дърва за огрев. Родопска къща на два ката, запустяла, с пропукана мазилка. Но толкова приветлива и реалистична, че сякаш вратичката й ей сега ще се отвори и някой ще се покаже на прага с покана да влезеш.

Детайлността на къщите, които създава майсторът на Христова възраст от Хасково, е толкова впечатляваща, че човек никога не би предположил, че са изработени всъщност от почти сляп човек.

Младият мъж не обича да говори за проблема си. Вследствие на тежък диабет, който има от 24 години насам, Ивайло започва постепенно да ослепява.

Зрението на дясното му око е на нула. Фаталният край е след приложени медицински интервенции с лазер, които трябвало да го подобрят. Оказва се обаче, че вместо това окото му е изгорено.

С другото си око майсторът вижда едва наполовина. Но не губи надежда, че може да прогледне. Лявото му око може да се спаси, но за това са нужни скъпи операции.

Ивайло има вече няколко интервенции в руска клиника, но за да се получи желаният резултат, са необходими още. За пътуването до там - самолетните билети, престоя в клиниката и лекарската намеса - са му необходими около 2400 долара годишно. По около 1200 долара за две пътувания и интервенции, колкото са нужни на първо време, за да спасят лекарите поне това, което е останало от зрението му.

Ивайло разказва, че има брат в Канада, който обаче има възможност да му помага само със сумата за едното годишно отиване до Русия.

Въпреки проблемите си, младият мъж не се отказва от хобито си, което е на път да се превърне в негово основно занимание.

Голямата мечта на Ивайло от дете е била да завърши Художествената академия със специалности живопис или графика. Записал се дори в единствената паралелка с рисуване в училище в Хасково. Издържал изпитите, но малко преди да започне учебната година, паралелката била закрита поради липсата на достатъчно ученици.

Но момчето не спряло да преследва мечтата си. Роден е в артистично семейство - майка му е художничка, която се отказала да рисува, защото предпочела да се занимава с нещо, което да й носи сигурни доходи за семейството. Баща му, който преди няколко години е починал, е бил сред известните хасковски джазмени. И той обаче не печелел кой знае колко от музиката, но имал златни ръце.

Покрай него Ивайло се научил да поправя всякакви неща по колите, докато в същия този гараж, в който създава невероятните си макети сега, някога с баща си майсторели автомобили.

А голямата страст на майстора били моторите. Но не новите и скоростни, а старите возила с история. Ивайло обикалял с моторите си, които сам реставрирал, най-китните кътчета на България. Когато обаче ослепяването му започнало да прогресира и карането станало опасно занимание, ги продал всичките, за да не му е мъчно.

"Но всяко зло за добро", отсича Ивайло. В опразнения гараж се родило новото му начинание - миниатюрните къщи. Започнал да ги прави след като гледал клипче в интернет. Използвал инструментите, останали от времето на бащините му майстории.

Първата си къща Ивайло е изработил преди около 7 години. Подарил я и не знае къде е в момента.

Сега има 7-8 нови, които са напълно готови. Изработва ги от естествени материали, които намира из двора на кооперацията, в която живее. Използва и най-различни съставки и от строителните артикули. Смески от чай стават досущ като мъх по покривите на старите му къщи.

Досега майсторът със златни ръце не е правил модернистична сграда, не е сигурен и дали му се иска. Предпочита да се потапя в усещането за безвремие, което носят старите къщи.

Възхищава се на старите български майстори, на уменията им, на постигнатото от тях без компютърно проектиране, без съвременните инструменти, но създали здрави къщи, някои от които устояват под напора на столетия.

А съвсем скоро миниатюрните прекрасни къщи на Ивайло ще излязат от гаража и ще бъдат показани пред широката публика. Майсторът получи покана от Община Хасково да участва в Парада на занаятите по време на Великденския базар, който ще е в края на парил до средата на май.

Местната администрация предоставя безвъзмездно място на Ивайло по време на изложението. Целта е той да покаже работата си и да има възможност да разпродаде къщите, за да събере пари за операциите, които са необходими за подобряването на зрението му.

Можете да си купите къщичка от Ивайло и тук!