14% от българите живеят в енергийна бедност

Около 500 хил. лица и семейства в България, или към 14% от населението, са енергийно бедни според механизма за защита на уязвимите потребители, разработен от Министерството на енергетиката, социалното министерство и Световната банка. Изготвената схема беше официално представена от министъра на енергетиката Теменужка Петкова.

По време на презентацията мерките бяха определени от комисаря по енергетиката на ЕС Мигел Ариас Канете като "крайъгълен камък" при пълната либерализация на електроенергийния пазар. Той посочи още, че в условията на конкуренция е нужно да има защита на уязвимите потребители.

Мерките в тази насока са няколко - социална тарифа (финансови мерки), забрана за спиране на електрозахранването при определени условия, а в дълтосрочен план в помощ на уязвимите потребители ще бъдат и мерките за енергийна ефективност.

Експертите са изработили и критерии, по които ще бъдат определяни уязвимите потребители на базата на доходи, здравословно състояние и възраст.

В тази група ще попаднат лицата и семействата, които и в момента получават енергийни помощи (за отопление), лицата над 70 години, които живеят сами и получават доходи единствено от пенсия, при това под линията на бедност, определена за съответната година, хората с над 90% намалена трудоспособност с определена чужда помощ и семействата с деца с увреждания.

Правилата ще предвиждат тези групи уязвими клиенти да плащат по социална тарифа 100 киловатчаса електроенергия на месец за потребителите на централно топлоподаване и 150 киловатчаса на месец за останалите. Правилата за плащането на тази тарифа ще бъдат разработени от Комисията за енергийно и водно регулиране, уточни още Петкова по време на презентацията.

Социалната тарифа ще бъде временна мярка, която ще бъде в сила около 5 години, като надеждите на експертите са след този период от време цените на либерализирания пазар да се регулират. Социалната тарифа ще покрива 70% от цената на електроенергията и 33% от цената на пълната услуга, тоест с таксата "Задължения към обществото", мрежовите услуги и т.н.

Нефинансовите мерки за защита на потребителите ще включват забрана за изключване на електрозахранването. От тях ще могат да се възползват лица със заболявания, които са на животоподдържаща апаратура в домовете си, както и хората с намалена трудоспособност, но само през зимния сезон. Председателят на КЕВР Иван Иванов уточни, че става въпрос за 30-дневна отсрочка, за да могат хората с увреждания да не бъдат притеснени и при тежки метеорологични условия да могат да се придвижат до центровете за заплащане на услугата.

Като част от нефинансовите мерки експертите са разработили и възможности за преструктуриране на задълженията на енергийно бедните. Механизмът предвижда още и облекчена процедура за участие в програмите за саниране на многофамилни жилища, когато в тях над 30% от живущите са енергийно уязвими.

Всички тези мерки ще влязат в сила след изработването на финансовия модел за либерализацията на електроенергийния пазар, което е на финалната права, стана ясно още от думите на министъра.

Иванов беше категоричен от своя страна, че част от причините за енергийната бедност, освен ниските доходи, са неизолираните жилища и електроуреди с висока консумация на електроенергия. За него при това положение програмите за енергийна ефективност имат голям потенциал.

Още новини за енергетика четете в Investor.bg