Хазартът през смартфона: Опасен или развлекателен?

Преди няколко дни открих, че платформата, позната на обществеността под името "Google Play", предоставя свободен достъп на хората от всички възрасти до хазартни игри, под формата на приложения, съвместими с операционната система за смартфони и таблети Android. Става дума за симулации на игрални автомати, рулетка и игри с карти (покер и блек джек).

Първосигнално започнах да обмислям реалната ситуация, в която ученици и малолетни деца започват да си играят на тези мини ротативки и как впоследствие свършват в казината... Това ме стресна, накара ме да се замисля дали производителите на този игрален софтуер имат правото да разпространяват игри с хазартно съдържание?

В официално становище на Държавната комисията по хазарта, председателят Огнян Митев заяви, че тези игри "са с развлекателен характер" и поради това, че "не се изплащат печалби те не могат да бъдат считани за хазартни". Тоест не нарушават Закона за хазарта. Но това прави ли ги безопасни?

Психологът и психотерапевт Диана Гинова смята, че нещата са много по-сериозни, отколкото изглеждат. Неиният дългогодишен опит в лекуване на зависимости показва, че хазартната зависимост е почти нелечима.

Според нея, възможността едно приложение да тласне децата към казината е напълно реална, но много зависи в каква среда се намират. "Ако мама и тате играят белот вкъщи и се показват в ситуации, в които се залага (състезания, мачове и пр.), това става пример за детето", разказа психологът. По нейни думи, същото би могло да се случи и в обкръжението на децата – приятелите в училище, ако те залагат, този навик може да се прехвърли в разбиранията за забавления на детето.

Какво всъщност става в училище?

Г-жа Лили Йонкова е учител по литература в столична гимназия. Тя заяви, че проблемът с хазарта в училищата е изключително голям. "Виждам как се размятат карти и монети в час и в междучасията по коридорите, но няма какво да направя като преподавател", разкрива с притеснение тя. Нейните тревоги са, че във всички учебни заведения в страната проблемът със "Сварката" е налице. Същтото важи и за хазартните игри, под формата на приложения.

Г-жа Йонкова е притеснена също за това, че учителите са безсилни да противодействат на тенденцията - учениците сами да си създават опасни пороци. "Понякога, когато картите са пред очите ми, ги хващам, късам ги и ги изхвърлям. Обяснявам на децата, че това им вреди. Същото правят и колегите. Понякога събираме и телефони". Но когато учителите предприемат такива действия, те биват възприемани като злодеи от учениците, което според преподавателите влияе зле на учебния процес.

А сега накъде?

Съветът на психолога Диана Гинова към родителите на деца, занимаващи се с хазарт, е да им обърнат сериозно внимание по темата. Възможно е подрастващите да усещат липса на родителско присъствие и затова да търсят нещо, за което да се хванат и да бъдат сигурни.

"Това е отчайващо хващане за нещото, което могат да контролират – това е едно фалшиво усещане за контрол", смята психологът. - В този случай зависимостта се явява отдушник – всеки път, когато се появи напрежение, се появява нуждата от игра". Както знаете, в хазарта нищо не зависи от фактора играч. Той е там само, за да разбърка вероятностите и да спре една от тях.

Конкретната вреда, която симулациите на хазартни игри и действителните такива могат да причинят, е предпоставка за развиване на хазартна зависимост – патологично разстройство, свързано с хазарт. Според информация, спусната от Министерството на здравеопазването за "Хазарт и хазартна зависимост", реалните и онлайн залагания могат да доведат до изключително зловредни навици.

"Хората, които страдат от хазартна зависимост, може да загубят всичките си спестявания, може да се въвлекат в престъпления (кражби, подправяне на чекове, злоупотреби свързани с пари), за да си набавят нужните суми пари за техния "навик". Много значими взаимоотношения и работата могат да бъдат загубени от пристрастените към хазарта", коментират от МЗ.

Лекуването на такава зависимост започва с поставянето на дистанция между хазартната среда и пациента.

"Трябва да се действа рязко – ограничаване на ресурсите, да няма 50 ст.", категорична е Диана Гинова. Според нея проблемът трябва да се признае колкото се може по-бързо пред личността на самия пациент, но това за съжанение се оказва най-трудното."Занимаващите се с хазарт са интелигентни", смята психологът. Повечето игри в казината изискват голяма доза мислене. А когато директно се зададе простичкия въпрос дали човекът има проблем със залаганията, веднага се появяват поредици от готови отговори и оправдания. "Много е трудно да пробиеш до същината в такива ситуации", с тревога отбеляза Диана Гинова.

Подготви: Александър Градинаров