България се сбогува с големия талант Евтим Евтимов

Веселин Марино, Снимка: Булфото

1 / 7

Кончината на Евтим Евтимов е загуба на благороден и достоен човек и огромен талант, казаха днес близки, колеги и приятели на поета на поклонението в Народния театър "Иван Вазов".

"Отиде си един от най-нежните поети на България и най-верният ми приятел и съмишленик", каза композиторът Тончо Русев. "Тъгувам много и не знам как ще преодолея тази тъга. Бог да го прости!" - добави маестрото пред БТА.

За певеца Веселин Маринов Евтим Евтимов и Тончо Русев са като бащи.

"Без тях нямаше да имам моите песни. Давали са ми и толкова ценни съвети", каза през сълзи Маринов. Той вярвал, че тримата ще са винаги заедно.

"Исках хората да ги видят, Евтим и Тончо да говорят с тях, защото певците обират лаврите, а авторите на песните остават някак онеправдани", отбеляза Веселин Маринов. Според него Евтим Евтимов нямаше да е по-малко име от Иван Вазов, ако беше живял в бурните и трудни за България времена след Освобождението и през войните в началото на 20-и век.

Съдбата на стиховете на Вазов - "мойте песни все ще се четат" - предвижда за творчеството на Евтим Евтимов неговият син и колега Венко Евтимов, макар и да звучи нескромно, както сам отбеляза. Той се гордее с баща си - изключително чувствителен човек, строг и справедлив.

Голямата тревога на Евтимов в последните му дни, а и на сина му сега, е бъдещето на в. "Пулс" - най-вече като подкрепа и място за изява на младите автори, на които Евтим Евтимов помага още от 80-те години като директор на издателството "Народна младеж".

"Евтим Евтимов беше народен поет. Неговите стихове - ясни и прости, стигнаха до много хора като песни и разширяваха територията на българската поезия", каза поетът Георги Константинов. За него Евтимов е достоен човек, с чувство за самостойност.

"Неговото "Да" беше "Да", неговото "Не" беше "Не". Каквото беше решил, правеше го", припомни Константинов.

Един от жреците на българската поезия, майстор на изящния стих, един от поетите, които определят развитието на българската поезия през последния половин век - така определи Евтим Евтимов критикът и издател Иван Гранитски.

"Човек, зареден с вътрешна светлина, щедрост, благородство на духа - винаги помагаше на другите, пишеше за събратята си по перо", добави Гранитски.