България е рай, но никой не иска да живее в него!

Актьорът, изиграл "Капитан Петко Войвода", стана лице на тазгодишния Национален събора на народното творчество и животновъдство "Рожен". Васил Михайлов не е сигурен дали събитието е нужно да се случва всяка година, но е убеден, че то може да възроди традиците, като че ли позабравени в последните 25 години.

Вие сте лице на Националния събор Рожен. Как виждате традициите днес?

Радвам се, че се възстанови този празник за цяла България. Надявам се все по-добре да бъде организиран. Даже се чудя дали е нормално той да се случва всяка година. Ако не се усъвършенства като условия за по-радостно преживяване, хората ще започнат да не ходят. А има българи, които са израснали с него. Подобно на "Междузвездни войни". И аз като млад съм го посещавал. Цяла България има нужда от подобен род събития.

Работил съм в Родопите. Но докато се мъчим и се учим да правим политика, наречена демокрация, не се научихме 25 години, че има хора, които почти превзеха Родопите – душите на родопчани. Става въпрос за мохамедани, тези, които сега наричаме мюсюлмани. Защо? Преборването на другата религия сега е в тяхна полза и това е ужасно. Аз обичам тези хора. На тях 7 пъти им сменяха имената, откакто съществувам. Само си представете какво значи това за тази прослойка, а ние трябва да я печелим на своя цена. И това става с подобни събития. Аз съм от Стара Загора и помня как каракачаните слизаха от Стара планина и отиваха към Беломорието. Ставаше празник за Родопите, когато стадата на пролет се завръщаха. Добре, че заснехме "Време разделно" преди последната революция, защото сега нямаше да има стада. Който не знае какво значи това за Родопите, да гледа "Време разделно".

Какви традиции вие сте запомнили от вашите предци?

Като дете не съм ходил много. Тракиец съм. Баща ми е от Одринска Тракия, аз съм старозагорец. Но като станах младеж и се чудихме къде да избягаме с момичетата, ходихме нагоре на Шипка. Младостта винаги е податлива и на манипулации. В наши ръце е да заразим младите хора, както са го правили нашите учители. Те са ни научили да обичаме връх Шипка, да ценим Рожен. Също и родителите ни. Радвам се като видя млади хора, които водят децата си в историческия музей или на събора. Моят малък внук бе заведен от баща си на палатка, защото мечтаеше да спи на открито. Преди това той му я отваряше в апартамента в хола. "Дядо, цяла нощ не спах", разказа ми той. А е имало случаи, когато на Рожен ние не сме спали, и то по няколко нощи. Именно там се събирахме с много добри хора, с настроение. Смолянчани като ме видят, ме канят да пея по една песен. После започват и те, и нямат край песните им.

Какви са ви наблюденията от сегашните млади хора. Връщат ли се към традициите?

Не съм учител. Контактът ми с младите е само от сцената. Когато дойдат да гледат по задължение "Железният светилник", ние се радваме, защото усещаме тяхното светоусещане - все пак те са 10-и клас – пораснали са и това са любимите ми представления. Като млад си спомням как децата се смеят, шумят, а сега ми е толкова приятно. В Хасковския театър на Рачо Стоянов, когато бях много млад актьор - 1964-а година, правихме едно обсъждане с публиката. Тогава ги питах: "Защо се смеете, това е драма?" А те казваха: "Харесва ни, че сме на театър, а вие не се ли чувате какво казвате, бе другарю, Михайлов на Милкана: "Махни се, чужда си ми като чужда жена". Още тогава тези хлапетии бяха така отворени.

А днешното поколение?

Сега изпуснахме младите хора, защото ние не знаем какво правим последните 20 години. Не знаем как да си изкарваме хляба, няма кой да ни поведе нанякъде. Винаги сме били зависими или от Изтока, или от Запада, а това ме дразни. Ние сме раждали личности, но сега няма такива, които да възпитават децата ни. Родителите са заети с първоначално натрупване на капитали по български – далавера. Страдам, че няма кой да работи земята, която е на първо място в българската традиция. Земята ни се е превърнала в чеир – ливада, пустош. А на това място дядо му е изгледал с 50 дка ниви 5-6 деца. Днес младите я продават за 2-3 хиляди лв и си купуват стара кола. Следват Запада. Нямат мечта американците, а само голяма лъжа. Ние пък имахме друга лъжа – социализъм. Днес България е част от рая на света, а никой не иска да живее в нея. Това е тъжно.