С инвалидна количка по шосето до работа. Сейхан не се оплаква

Не го познавам лично, просто видях кампанията на негови приятели във Facebook. Накратко, искат да купят кола на 22-годишно момче. Нищо кой знае колко особено, докато не разбереш, че Сейхан е с два ампутирани крака и деформиран гръбначен стълб в резултат на заболяването Спина бифида.

При раждането си е изоставен в Детски дом, следва преместване в Дом за деца с увреждания. В момента Сейхан живее в Троян, където е завършил Художествената гимназия.

"Допреди няколко години за завършилите училище в детски дом осигуряваха "защитени жилища", където можеха да живеят, преди да поемат свой път, но вече са буквално изхвърлени на улицата", пише Иво, приятел на Сейхан, който инициира кампанията.

След разговори с кмета на общината за него е осигурено общинско жилище и работа в социален патронаж, където помага на пенсионери и хора с увреждания.

"Сейхан е изключително готино и усмихнато момче, горд, чаровен. Той притежава страхотно чувство за хумор и пъргав ум", пише още Иво.

Колата, заедно с адаптирането й за шофиране от човек без крака, ще струва около 4 хил. лв. И ако за повечето хора това е ежедневие, за младежа е единствената възможност да стане мобилен и по-малко зависим.

Обаждам се на Сейхан по телефона и го питам за работата му. Разказва ми, че участва в организирането на пътувания и събирания в общински клуб за възрастни хора. В клуба те могат ежедневно да общуват помежду си.

"Това е важно за хората, особено когато пътуват навън, защото се запознават с нови хора, събират нови впечатления", обяснява ми той. Казва, че работата му харесва, защото чрез нея общува с различни хора. И защото възрастните хора са доволни и се радват, като го видят.

"Живея далеч от работата си и постоянно съм принуден да се движа по шосето, защото бордюрите са разбити и няма как да стигна по друг начин. Трябва много да заобикалям, за да не ме удари някоя кола", разказва Сейхан.

"Пътуването" до работата му с инвалидната количка му отнема около половин час. Питам го риторично това не е ли много страшно.

"Страшно е, но нямам избор. Вечно треперя да не ме удари някой", лаконичен е той, сякаш ми разказва за времето. И потвърждава до болка познатото - че средата у нас не е достъпна за хората с увреждания.

"Постоянно трябва да сме зависими от друг човек, за да може да стигнем до някаква цел. Или ще има стълби, или ще е разбито", допълва Сейхан. Но е някак ведър, не пропуска да отбележи, че постоянно се сблъсква с трудности и това отдавна не му прави впечатление.

Ще завърша с откъс от писмото на Иво, с което призовава за даряване на средства за кампанията.

"Не очаквайте някой да ви потупа по рамото за това или да ви публикувам по вестниците като дарители. Ако решите да участвате, го направете по съвест и колкото за него, толкова и за себе си".

Ето и сметката на кампанията за купуване на колата, ако искате да помогнете:

Сейхан Васведин Ибиш

BIC: SOMBBGSF
IBAN: BG 82 SOMB 9130 1049 4380 01