… и да се слеят двете български държави в една!

"Като имам предвид благото на българския народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една…аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и се именувам Княз на Северна и Южна България".

Така Александър Батенберг утвърждава Съединението на Източна Румелия и Княжество България. В прочутия си манифест от септември 1885 година той обявява, че на 6 септември жителите на Източна Румелия са свалили досегашното си правителство и са избрали друго, временно, с което обявяват Съединението и единодушно го провъзгласяват за Княз.

Днес България празнува 131 години от тези събития. Според историците това е един от най-високите върхове на волята на българския дух за държавност.

Преди Съединението, по силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г., България е била разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя).

След акта на 6 септември 1885 г. Османската империя започва да съсредоточава войски към българската граница, а сръбският крал Милан Обренович дава заповед за мобилизиране на сръбската армия. На 24 октомври 1885 г. е свикана конференция на представителите на Великите сили в Цариград за уреждане на Източнорумелийския въпрос.

На 2 ноември 1885 г. сръбските войски нападат България и започва Сръбско-българската война. Победата на България във войната на 16 ноември 1885 г. утвърждава съединението.

В цялата страна днес ще има празнични прояви, посветени на празника.

Столичната община организира тържествено събитие. Церемонията е от 11.30 ч. пред мавзолея-костница на княз Александър Първи Батенберг на бул. "Васил Левски" 81, съобщават от общината.

В празничната програма ще участват Националната гвардейска част, актрисата Василка Сугарева и формацията "Българи", които ще изпълнят популярни маршови песни.

Прояви ще има и в Пловдив, и в Съединение, както и в други малки и големи градове на страната.