Ще има ли кой да работи в България?

Само след 5 до 10 години на българския трудов пазар ще липсват поне 400 000 души. И тъй като българите продължават да емигрират, а работещите в страната чужденци са твърде малко, изгледите за бъдещето не са никак розови, пише Дойче веле.

Болници без медицински сестри, училища без учители, автомобилни заводи без механици: след няколко години България може да изглежда именно така. Причината: през последните десетилетия стотици хиляди българи избраха да живеят и работят в чужбина. Малко от тях се връщат, а работещите в страната чужденци се броят едва ли не на пръсти.

Според БАН само след около 5 до 10 години на България ще ѝ липсват поне 400 000 квалифицирани кадри. Томчо Томов от Българската стопанска камара (БСК) дава пример с един от най-бързо развиващите се сектори в страната - производството на компоненти за автомобили.

"През следващите 2-3 години този бранш ще има нужда от около 25 000 ниско и средно квалифицирани кадри", казва Томов и изрежда още проблемни сфери: "Потребността от софтуерни инженери нараства - в този бранш ще са необходими 30 000 специалисти. 20 000 квалифицирани кадри с добра езикова култура ще са нужни на аутсорсинг сектора (кол центрове, инфомационни и бизнес услуги). А 5 000 работници ще са необходими в земеделието. През следващите 5-7 години на България ще ѝ трябват и около 10 000 учители - поради застаряването на кадрите. Към момента в образователните центрове липсват около 2 000 учители", посочва експертът от БСК.

Който замине да учи в чужбина...

Томчо Томов, който е специалист по управление на човешки ресурси, подчертава, че всяка година работната сила в България намалява с около 35 000 души. "Естественият прираст на населението е намалял за 14 години с около 6%. Отделно годишно около 27 000 младежи напускат страната", добавя Томов.

В много от случаите младите българи "бягат" от родния трудов пазар непосредствено след завършване на средното образование. През миналата година 17% от абитуриентите са заминали да следват в чужбина. И тъй като едва към 2030 година българските заплати ще възлизат на 50% от нивото на европейските, много от тези младежи по всяка вероятност няма да се върнат да работят в България - подобно на десетки хиляди други, завършили висше образование в Германия, Франция, САЩ, Великобритания и предпочели да се установят някъде на запад. Според данни на БСК, цитирани от Томчо Томов, в България се връщат едва около 2-3% от завършилите висше образование в чужбина.

"Скоро България ще трябва да внася работна ръка от чужбина, защото в много професии липсват кадри", обяви през юни проф. Искра Белева от Института за икономически изследвания към БАН. Откъде обаче ще дойдат тези кадри и каква е актуалната ситуация в България?

Колко чужденци работят в България?

Според Министерството на труда и социалната политика през 2014 в България са били регистрирани едва около 30 000 чуждестранни работници. От тях малко над 23 000 са граждани на трети страни. Останалите са от ЕС, Швейцария и от страни-членки на Европейското икономическо пространство. На фона на ниските заплати в редица сектори тези цифри не са никак изненадващи.

Преди време различни български медии цитираха зам.-председателя на Народното събрание Иван Иванов, според когото "обезлюдени села и пусти къщи биха могли да се предоставят на бежанци". По този начин с подходяща интеграционна политика можело отчасти да се решат проблемите на трудовия пазар. Малко по-късно Иванов отрече да е изричал подобни думи.

Според културния антрополог проф. Ивайло Дичев подобни идеи са всъщност много смислени. "Не слушайте расистите-националисти. Ние няма да започнем да раждаме по 3-4 деца, няма да дойдат бесарабските българи, няма да се върнат емигрантите ни от чужбина. Да разчитаме те да ни оправят демографията е все едно в Обединеното кралство да чакат австралийци", казва проф. Дичев и добавя: "Можем да направим това, което правят много други страни, като например Америка, Англия, Франция и Русия. Да, Русия е една от най-мигрантските страни. Но можем и нищо да не правим и тихо да угаснем като нация".

Бежанците и трудовият пазар

Според проф. Дичев България би могла да избира кой да идва в страната. "Но едно е ясно: тези, които ще дойдат, няма да са като нас. И затова трябва да сме готови да се борим срещу ксенофобията", казва Дичев и допълва: "Аз не съм демограф, моята грижа е публичният дебат. А в момента той е сюрреалистичен. Из медиите шестват невежи и агресивни хора, които залъгват бабите, че внуците им ще се върнат. А това няма да се случи. И най-много ме притеснява, че нищо не правим - само се опияняваме от расистки приказки".

Според данни на "Бюрото по труда" през 2015 година посреднически услуги за търсене на работа са ползвали едва 61 бежанци, получили убежище в България. Само 11 от тях са намерили работа, а 10 са включени в обучения. През същата година над 4 000 души са получили бежански статут. Вероятно обаче много от тях са напуснали страната. До месец юни т.г. в "Бюрото по труда" като търсещи работа са били регистрирани 13 бежанци. А 50 други са започнали работа по специална програма на Министерството на труда.

Проблемът с образованието

На фона на всички изредени дотук цифри и факти изгледите за бъдещето не са никак розови. Но това не се дължи единствено на демографското развитие и на емиграцията. Вина има и образованието. Според Министерството на труда в близо половината от случаите фирмите, наели служители непосредствено след като са завършили висше образование, се оплакват от недостиг на знания и умения.

Томчо Томов от БСК изброява и други проблеми: "В България 60% от завършилите студенти работят на позиции, изискващи средно образование. Това се дължи отчасти на пренасищането в областта на икономическите и хуманитарните направления. Същевременно средното професионално образование е в упадък. Там качеството е ниско, децата излизат без практически умения, а квалификацията на преподавателите често е остаряла", казва експертът и посочва още един съществен проблем: огромен брой млади хора отпадат твърде рано от образователната система. "Около 700 000 души в работоспособна възраст нямат средно образование", отбелязва Томов.

През последните години се наблюдава и друга тревожна тенденция: Към 400 000 млади българи попадат в категорията на т.нар. "нищонеправещи". Защото нито учат, нито работят.