Децата ни се тъпчат с вафли, снакс – 30% са с наднормено тегло

Всяко едно от три деца в света на възраст от 2 до 19 години е със свръхтегло или затлъстяване. Небалансираното хранене и ниската физическа активност са основните фактори за наднорменото тегло при децата.

В България има висока честота на свръхтегло и затлъстяване от най-ранна детска възраст, сочат данните от седем национални проучвания (1998 – 2014), проведени от НЦОЗА, МЗ и РЗИ.

При последното проучване е установено, че 5% от децата от 1 до 4 години имат затлъстяване. За сравнение, през 2007 г. този процент е бил 2,7.

Децата на 5–18 години с наднормено тегло са общо 30,1%, включително 19,8% със свръхтегло и 10,3% със затлъстяване.

Момчетата на 10–13 години са най-рискова група – при тях затлъстяването е почти 20%.

Децата често прекаляват със сладкарски, захарни и шоколадови продукти, с храни с високо съдържание на мазнини и сол. Установено е, че 54% от 1–2-годишните и 87% от 3–6-годишните не приемат достатъчно калций, а над 60% от децата в тази възраст приемат недостатъчно витамина фолат, който постъпва главно от листните зеленчуци.

При една пета от децата приемът на натрий (основно от готварската сол) е по-висок от горните препоръчителни нива.

Всяко четвърто дете на възраст 3–6 години консумира високо количество мазнини.

До 2011 г. се запазва тенденцията сред учениците значително да се увеличават свръхтеглото и затлъстяването.
През 2014 г. при 7-годишните първокласници за пръв път има намаляване на затлъстяването при момчетата и задържане на честотата на свръхтегло и затлъстяване при момичетата.

Намалява също затлъстяването във възрастта 7–9 години (от 18,5% на 13,2%) и на 14–18-годишните (от 7,9% на 5,6%).

В групата 10–13 години затлъстяването запазва нивата си.

В България най-сериозни са проблемите в храненето на децата в ученическа възраст – консумацията на мляко, риба и пълнозърнест хляб е ниска, но пък за сметка на това малчуганите се тъпчат с колбаси, захарни, шоколадови и сладкарски изделия, чипс и снаксове с високо съдържание на сол и мазнини.

Само 40-50% от децата имат всеки ден в менюто си плодове и зеленчуци, а една трета от тях много често пият безалкохолни напитки със захар и/или подсладители.
 
Значителна част от учениците се хранят нездравословно: 78–88% приемат мазнини над горната препоръчителна граница, а 30–44% приемат влакнини (фибри) под долните препоръчителни стойности. Недостатъчни са витамините А и Е, калцият, желязото, магнезият и цинкът. Повечето деца са с висок прием на натрий.

Малък брой ученици след 4-ти клас обядват в столовете, защото условията не им харесват. Бюфетите също не са предпочитани пред близките павилиони, които предлагат забранените на територията на училищата снаксове, сладкарски продукти и безалкохолни напитки.

Проблем е и ниската физическа активност – само 43% от момчетата и 27% от момичетата имат умерена до интензивна физическа активност съгласно препоръките (поне 60 мин. всеки ден).

Средно 42% от децата прекарват в седнала или легнала поза 5 и повече часа всеки ден извън учебните занятия, основно пред компютъра и телевизора.

Националното проучване от 2014 г. показва задържане на тенденцията за обездвижване сред децата. Само 36,5% от 10–18-годишните са физически активни почти всеки ден. Всяко трето дете спортува рядко или никак, като момичетата са два пъти повече от момчетата.

Повече от 40% от децата не спортуват, но 25% от тях казват, че нямат условия на близко разстояние.