Сладко, масълце, яйца: За селската храна, в която гражданите се влюбиха

Да са живи и здрави гражданитe, не сме вярвали, че продажбата на селска храна ще ни бъде препитание и ще ни носи доходи. Ето така благославят  живота си част от  жителите на село Аврамово, което се намира в седловината между Рила и Родопите.

Двайсетина фамилии от там, всяка сряда и събота товарят микробуси с домашно сирене, кашкавал, яйца, мляко, масло, буркани със сладко от горски, дъхави плодове и пътуват 100 километра до благоевградския пазар. Там вече всички граждани ги познават от години и чакат, за да си купят домашна и вкусна селска храна. Всичко е на юнашко доверие, сертификати няма, но няма и отровени. Напротив – само доволни клиенти и продавачи.

Фермерският пазар се пръкна случайно, без евродирективи, указания и субсидии.

Преди пет години  Хасан от Аврамово, строител, остава без препитание и тръгва с жена си да опита дали ще продаде домашното сирене и мляко. Имат 6 крави, продукцията няма кой да я купи и неволята ги запратила по пазарищата. И станало чудо, Хасан продал всичко, хората се тълпяли на опашка, а за тези дето не стигнало сиренето, даже се разсърдили. Следващия път историята се повторила, стоката пак не стигнала, хората започнали да си пазят ред по списък, за да си гарантират заветната домашна  храна. Така Хасан казал на комшиите, че има глад за селската им продукция и хората поели по пътя. Днес вече всички граждани си знаят, че в сряда и събота се купуват вкусотиите от пазара. На прясното сирене му викат българската моцарела и цената от 8 лева килото я прави най-търсения продукт.

Така 20-тина фамилии от бедно Аврамово вече излагат стока на пазара и не крият, че са доволни от припечеленото.

"До преди това опитвахме да продаваме продукция на шосето, ама висиш цял ден и я мине някой, я купи, я не. Мизерия, до преди години разчитахме на картофите, това ни беше поминъка, ама сега се вкарват от цял свят и цената им падна до 20 стотинки за килограм изкупна цена. Това е престъпление, не си струва труда", разказват аврамовци пред вестник "Труд".

"Късмет извадихме, че големите вериги продават скъпи и не до там вкусни продукти, та има хляб и за нас. Хората оценяват домашното, без никакви примеси. Е, търговски вид стоката ни няма, но пък е вкусна", казват родопчаните.

За четири, пет години споделят,че вече без проблем си плащат тока, фуража на животните, издръжката на децата в университетите.

"Да не мислите, че е лесно, всяка сутрин ставаме в 4 часа, чистиш, храниш животните, после правиш храната, цялата фамилия участва в процеса. Нямаш време ни за кафе, ни за телевизия, ни за политика. Вечер си пребит от умора и лягаш чак към полунощ", разказва една жена от Аврамово. И признава, че не помни от кога не е ходила на почивка, морето е виждала само на телевизия, а за глезотии като фризьор и други работи се смее.

"Политиката ни интересува дотолкова, колкото осигурява работа за хората. Ядосваме се, че децата ни бягат по чужбина, ей половината са в Англия. И мъжете ни взеха да бягат навън, докато имаше строителство работиха у нас, но като спря, останаха без работа и настана мизерия. Само ходенето по балкана и брането на билки и плодове не стига. Затова сега се радваме, че си намерихме нишата и продаваме на половин България", споделят още хората.

Тук идваме лично на пазара, но пращаме продукция и за тържищата в Плодив, Перник, София и Стара Загора, разказват аврамовци.