Да послушаме децата: Шамарите не са форма на възпитание!

Грубо отношение към децата в детските градини е имало и преди, но сега нещата започват да излизат наяве. Зад тази теза се обединиха детският психолог проф. Христо Монов, Цвета Брестничка от Асоциация Родители и Диляна Славкова от "Национална мрежа за децата" пред Bulgaria ON AIR.

Според проф. Монов, когато има критично събитие с деца, по-добре за семейството и за рожбата им, е медиите да са възможно най-далеч.

"Промяната в емоционалното състояние на децата означава, че при тях има някакъв проблем", обясни проф. Монов. По думите му трябва да има специалисти, които да работят с потърпевшите.

Детският психолог с ирония коментира, че през последните години детските градини са "станали прекрасно място и за децата ни, и за учителите" и уточни, че там основната дейност е станала учебната, а не - игровата.

"Проблемът при такъв случай е, че родителите нямат доверие в институциите, че ще реагират адекватно и проверката, която ще направят ще бъде обективна, за да се реши този проблем и заради това се обръщат към медиите", посочи Брестничка.

"Все пак излизаме от една традиция, където шамарите са приемлив начин на възпитание и сега тепърва навлизаме в едно ново отношение към децата, при което и родителите, и цялото общество започват да реагират по-непримиримо към подобни прояви", заяви тя.

Конкретните случаи, които станаха наскоро ясни, показват, че родителите започват да обръщат все повече внимание на това, което децата им казват, коментира и Славкова.

"Според проучване на "Национална мрежа за децата" от 2013 г. близо половината от родителите мислят, че децата са прекалено малки, за да им бъде взето мнението предвид и за да бъдат чути. Тук се показва точно обратното. Според същото проучване - става ясно, че 39% от родителите биха използвали телесно наказание при възпитанието на децата. Това е доста притеснително, но в нашето общество все повече има чувствителност по темата за телесното наказание и заради това случаите, които започват да излизат наяве са все по-чести", обясни и Славкова.

74% от насилието на деца се случва в семейни условия, отчете проф. Манов. По думите му учителската професия е тази на най-бързо емоционално прегаряне - това е една от най-рисковите професии.

Със сигурност човек, когато се държи агресивно с деца, трябва да бъде отстранен от работата си поне докато се възстанови и започне да работи адекватно с тях, смята Брестничка. Според нея трябва да се запитаме защо се стават тези случаи - тези хора са зле платени, там отиват зле мотивирани и често не получават подкрепа при работата си. По думите й повече средства трябва да се насочат към образованието - ако се вдигнат парите за учителите, тогава за местата ще се кандидатират и по-квалифицирани кадри.

Родителите винаги да реагират при съмнения за агресия срещу децата им и да не оставят нещата да се замитат под килима, препоръчаха Славкова и Брестничка.