Годината е 1867-ма, а жп гарата е Шейтанджик. Сега е 2016-а, Хитрино

Първата жп катастрофа на територията днешна България е била преди 149 години именно в село Хитрино, където в събота дерайлира влак с цистерни и последва ужасяваща експлозия, която взе 7 жертви, а десетки хора бяха ранени.

Първият жп инцидент у нас е от май 1867 година. Тогава гарата се е наричала Шейтанджик, която е част от жп линията Русе - Варна, която е построена от английска компания с главни акционери братята Хенри и Тревор Бъркли. От товарен влак се откачва последният вагон и се блъска в пътнически, който тъкмо е потеглил. За щастие няма пострадали хора, но са нанесени материални щети.

Английското дружество, което е собственик на железницата (в него участва и Уйлям Гладстон), налага солидни парични глоби на служителите, обвинени за допускане на произшествието, става ясно от материал, публикуван в Информационна агенция "Черно море".

Според историята, в един от първите броеве на вестник "Черно море", който стартира на 9 юни 1891 г., е публикувана любопитна обява, която рекламира "Увеселителен трен" по направлението Варна – Провадия - Каспичан. Ето каква е историята на тази реклама.

През тази година се навършиха 150 години от откриването, на 26 октомври 1866 г., на първата железопътна линия в България. Линията Русе – Варна е открита на 7 ноември 1866 г. Тогава тя е била с дължина 224 км, а разстоянието между двата града се е изминавало за почти 8 часа. За случая са доставени 10 локомотива и 50 пътнически вагона. Общо за обслужване на линията са били поръчани 500 вагона и 30 парни локомотива от Манчестър, който тогава е не само прочут индустриален център, но и авангард в локомотивното строителство.

Първите вагони са с три класи, дълги са по осем метра и разполагат с четири купета. Всяка класа е имала по две отделения – мъжко и женско. На пътниците е било забранено да преминават от едно отделение в друго. И нещо естествено за онова време – вагоните са се осветявали с газени лампи.

За султан Абдул Азис е изработен специален триосен вагон, луксозно и комфортно обзаведен, който по-късно използват княз Александър Батенберг, а след него и цар Фердинанд. Царският влак днес може да се види отлично запазен в открития през 60-те години в дунавската ни столица първи и единствен у нас Национален музей на транспорта.

Освен двете крайни гари по нея е имало спирки и в селищата Образцов чифлик, Червена вода, Вятово, Разград, Ясен, Каменяк, Каспичан, Провадия и Белослав, като в Русе, Каспичан и Варна са били открити и локомотивни депа.

Първоначалните намерения са били линията да бъде международна и да стане част от пътя Лондон - Цариград, но некачественото строителство и честите дерайлирания на влаковете попречват за осъществяването на тази идея. Едва по-късно линията е включена в международното трасе Париж –Страсбург – Мюнхен – Виена –Будапеща – Букурещ – Гюргево – Русе –Варна - Цариград.

Между Гюргево и Русе пътниците са прехвърляни с парен кораб, а от Варна до Цариград - с кораб на австрийската компания "Лойд". Между 1883 и 1885 г. от тук минава и прочутият "Ориент експрес", който се движи през Русе и сега.

Мостовете по трасето са били дървени, а и семафорите най-напред също са били от дърво. Връзката между гарите се осъществява с телеграфни апарати. В изграждането на линията участвали (на ангария) около 15 000 българи.

Скандалното в този строеж е употребата, при построяването на гарите, на трошен камък, добиван при разрушаването на старите български столици Плиска и Велики Преслав. По това време те са били запазени, макар и в руини, с каменните крепости и градовете в тях.

През 1873 г. поради политическата нестабилност в империята и неспособността си да се справи със стопанисването на линията Високата порта прехвърля собствеността й на компанията "Източни железници" на австриеца барон Хирш.

Въпреки че първоначално пътуването било безплатно, хората приемали влака като нещо твърде опасно и избягвали да го използват. Налагало се кондукторите да слизат на гарите и да убеждават резервираните потенциални пътници, че "тренът" е безопасен, което, разбира се, съвсем не било вярно, защото некачественото строителство довело до първата влакова катастрофа у нас само няколко месеца след откриването на железницата.