Мюсюлманите в България с високо доверие към Турция, Ердоган...

Доверието към Турция и турския президент Ердоган расте сред българските мюсюлмани. То е достигнало до 69% отпреди пет години, но не е така еднозначно, тъй като и недоверието е нараснало с 6 пункта и сега то е 13%. Част от мюсюлманите са критични към управлението на Ердоган, но въпреки това одобрението към него е високо –  49% (при 19% неодобрение). Фетхуллах Гюлен няма голямо влияние сред българските мюсюлмани – събира общо 39% неодобрение и 9% одобрение.

След Турция, мюсюлманите в България имат най-голямо доверие към Германия (65%), Русия (52%) и съответно канцлерът Ангела Меркел и президентът Владимир Путин. Ясно се забелязват антиамерикански нагласи в общността, като доверието към САЩ е значително по-ниско.

Това са данните на проучване на "Алфа рисърч" и НБУ, което е направено пет години след аналогичното изследване "Нагласи на мюсюлманите в България – 2011", с финансовата подкрепа на Фондация "Конрад Аденауер". Анкетирани са 1200 пълнолетни граждани, които са заявили, че са мюсюлмани по произход, за нагласата им към държавата, обществото и религията.

Мнозинството от мюсюлманите в България твърдо отричат тероризма и 89% смятат, че трябва да бъде осъден при всички случаи. Това мнение е нараснало с 10 пункта спрямо 2011 г., а само 1,1% смятат, че терорът при определени обстоятелства може да бъде оправдан. Високо е и неодобрението на терористичните организации Ал Кайда (68%) и Ислямска държава (64%).

Мнозинството от мюсюлманите в България са общност с ясно изразена религиозна идентичност. 86% смятат религията за важна в техния живот. Въпреки това делът на тези, които не спазват част от религиозните изисквания, продължава да е висок. 54% не се молят, 41% не посещават джамия.

Като най-религиозни се определят хората в гетата, където бедността е най-дълбока. 99% от тях са заявили, че религията е важна в техния живот.

За петгодишния период има ясно очертана тенденция на по-голямо придържане към правилата. Тези, които не постят по време на Рамазан, са намалели с повече от 10 пункта и са 30% през 2016 г.; тези, които ядат свинско, са намалели с повече от 10 пункта (25% през 2016).

54% от мюсюлманите ни не одобряват жените да покриват лицата си и да носят бурка или никаб, а 21% го одобряват, но само ако жената го иска.

Въпреки придържането към исляма, сред мнозинството мюсюлмани надделяват общочовешки критерии за добро и зло. В изследването е направено сравнително измерване, отнасящо се до три прегрешения в исляма – мюсюлманинът да се покланя и на други богове освен Аллах (многобожие), убийството и прелюбодейството. Според мнозинството /65%/ най-осъдително е убийството. Само 24% отговарят "многобожието" (което е най-тежкият грях според исляма) и само 5% - "прелюбодейството".

За мнозина от общността продължава да е характерен религиозен плурализъм, но е налице спад в сравнение с 2011 г. 47% сега смятат, че няма само една вярна религия, а във всички големи религии се съдържат някои основни истини. Според 20,5% ислямът е единствената вярна религия. Този краен възглед е характерен най-вече при мюсюлманите в гетата и имащите под основно образование.

На междуличностно равнище се запазва доброто отношение към "другите" – 74% отговарят, че имат приятели християни. В междуобщностен план обаче се наблюдава известно обособяване. На въпрос как да се изучава предметът религия в училище 78% смятат, че децата от различните вероизповедания трябва да изучават всеки своята религия.

Друг измерител на междуобщностна дистанция е отношението към смесените бракове. Противниците на брак между мюсюлманин и християнка са 33%, а между мюсюлманка и християнин –  40%.

Дистанция е налице и по отношение на бежанците. 38% от мюсюлманите у нас са настроени рестриктивно – "България да не приема никого". 39% са по-умерени и са съгласни с приема на бежанци, но той да бъде регулиран чрез квоти от ЕС или чрез ограничения от страна на държавата.

Мнозинството от мюсюлманите подкрепят светското устройство на държавата и виждат в съдебната власт необходимия механизъм за уреждане на отношенията. В същото време обаче нараства делът на тези, които не се интересуват от политика - от 30 на 52%.