Бизнесът да смята: Наши безработни или внос на работна ръка?

Да се инвестира в безработни у нас, вместо да внасяме работници от чужбина. Този въпрос поставиха индиректно от КНСБ пред бизнеса по време на семинар за журналисти. От синдиката се обявиха и за равни условия на труд и възнаграждение за едно и също работно място на наши работници и такива от чужбина.

Силен интерес за сезонна заетост от граждани на трети страни към родния пазар на труда се наблюдава през последните шест месеца. По данни на Агенцията по заетостта за сезонна заетост до 90 дни (хотелиерство и ресторантьорство и земеделие) са регистрирани 2797 души за май, юни и първите 10 дни на юли. Позициите са нискоквалифицирани - камериерка, пиколо, общ работник или мияч на съдове, обясни Атанаска Георгиева от синдиката. Най-много са желаещите да работят у нас украинци, молдовци, следвани от граждани на Македония и Албания. Освен заплата, българският работодател трябва да им осигури и квартира.

"Не искаме да гледаме в канчето на работодателя, нито да се бъркаме в сметките му, но ако инвестират в наши безработни, биха получили работна сила за по-дълъг период от 90 дни", коментира Георгиева.

По данни на Агенцията по заетостта към 31 май безработните у нас са 233 829 души или безработицата е 7.1%. Впечатление правят силно поляризираните групи – продължително безработните, които са към 92 500 и тези без квалификация и специалност - близо 130 хил.

По възраст безработните над 50 години са около 94 хил., а младежите до 29 години без работа са 32 хил. "Това потвърждава, че има наличие на свободен човешки ресурс, който нашата държава и работодателите не могат да впрегнат в дейност и да използват", казаха от синдиката.

Извън сезонната заетост, към останалите режими за достъп до пазара ни интересът отвън е малък. От началото на годината до средата на юни у нас са издадени общо 285 разрешения за чужденци, граждани на общо 36 държави. Те работят в областта на информационните технологии, административните услуги, в образованието, финансите и др. Най-много са издадените разрешения за работа на граждани на Сърбия, Украйна и Русия.

От КНСБ настояха за равнопоставеност за работниците у нас и тези от трети страни, включително в заплатите.

"Не може за камериерка да се искат 3 години опит, завършена професионална степен, а ако позицията се заема от украински гражданин, да не искаме никакъв документ", посочи Георгиева.

От синдиката се обявиха и за засилен засилен контрол при вноса на работници.

КНСБ разчита държавата да поддържа регистър с получилите разрешение за работа с информация за работодателя, длъжността, продължителността на разрешителното и др., както и регистър за посредниците при наемането на работа, които могат да бъдат физически и юридически лица, упълномощени от държавата.

От синдиката смятат, че тази информация трябва да е публична и да има засилен контрол за сключени трудови договори, за реалния размер на възнагражденията, и съответно осигуровките, а двустранните спогодби със съответните страни да бъдат съгласувани с партньорите в Тристранния съвет.

Според решение на МС от 28 юни са одобрени проекти на спогодби за трудова миграция с Армения, Молдова и Украйна.