Българският купувач не вярва никому

Българският купувач не вярва никому, показва изследване на Европейската комисия, публикувано днес.

Според него българските потребители имат най-ниското доверие в безопасността на стоките, които пазаруват в Европа, не се хващат на твърденията на търговците за екологичното представяне на продуктите, а потребителските организации и неправителствените формации, които би трябвало да ги защитават, не се ползват с респект от 73 на сто от техните подопечни.

Скептичността на българина е с 15- 30% по-висока от тази на средния европеец, който по принцип е уверен, че пазаруването не носи риск, съобщават от Брюксел.

Повече от половината българи не вярват, че държавата се грижи за правата им на потребители, две трети не смятат, че неправителствените организации го правят, а само 61% са уверени, че доставчиците на услуги са честни към тях. С най-ниско доверие обаче се ползва българският съд – 74% от хората не очакват той да застане на тяхна среда. Дори тези, които все пак отнасят проблеми до съда по потребителски въпроси, чакат средно 280 дни до излизане на присъда, твърди Европейската комисия.

Заради ниското доверие българите не подават и жалби. Ножицата между тези, които са имали проблеми, и са подали оплаквания, е по-голяма само в Румъния.

От друга страна, българските търговците също не вярват в безопасността и екологичността на артикулите си, съответно предпоследни и последни в Европа. Българският търговец е скептично настроен и към онлайн търговията, която е част от цифровия пазар – приоритет на ЕС. Четирима от 10 наши търговци изобщо не знаят какви права имат техните клиенти.

По обобщения индекс на ЕС за условията за пазаруване в интернет, който включва три групи критерии – права и доверие, съответствие и приложение и жалби и разрешаването им, България е на последно място от 28-те страни членки.

Според изследването само 8,6% от търговията у нас се извършва електронно, а 35,5% от купувачите очакват проблеми, когато пазаруват от български сайт и 29% от европейски. Едва 16,8% от българите са пробвали да си купят нещо от интернет, срещу 55% в Европа, където 20% от покупките и продажбите вече се осъществяват онлайн.

В Европа 4 от 10 търговци вече продават и в други държави от ЕС, но като цяло ограниченията за доставки из Съюза и неприемане на плащания, са най-честите проблеми пред електронната търговия. Продавачите се оплакват от различните закони за договорните отношения, правила за данъци и закони за защита на потребителите, които най-често ги спират да излязат на международния пазар в ЕС, казва Еврокомисията.

Европейците използват интернет магазините най-често, за да си купуват дрехи, домашно обзавеждане и почивки. Билетите за концерти, за пътуване и книгите следват в класацията. 12,4% от продажбите вече са на храна и хранителни стоки.

При оплакванията най-много жалби се подават за самолетни билети, следвани от дрехи и обувки, къщи за почивки, обзавеждане и хотелски резервации.