Какво крие НДК? Крие вградените тайни символи на Людмила!

Около НДК се разгарят огнени страсти, хвърчат искри от оксижени и в буквалния смисъл бушуват пожари.

Под бронзовото слънце на Георги Чапкънов, греещо от "зенита" на най-високата точка на фасадата, всяка божа сутрин на зазоряване идват някакви хора, които посрещат изгрева, като изпълняват дъновистки практики из парка наоколо.

Не са организирани, всеки посреща светилото сам, вглъбява се, медитира.

Някакъв древен повик ли ги води точно тук? Нали траките са почитали Слънцето, а според учените все повече факти говорят, че и древните българи са били слънцепоклонници.

"Мислете за мен като за огън", казала според Любомир Левчев Людмила Живкова – жената, която е моторът на проекта НДК, основната част от инициативите през 1981 г. за честването на 1300 години от създаването на българската държава.

Людмила Живкова е председател на Комитета за култура по онова време и е дъщеря на първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков. Тогава единствено тя има възможностите и размаха да осъществи такъв грандиозен проект. И да го насити със символика, доста различна от тотемите на социализма, които по онова време са неотменим канон за изкуството. Не минава без тях, разбира се, но ролята им сред символите в НДК е второстепенна, пише "24 часа".

"Мислете за мен като за огън" би могъл да каже и самият Дворец на културата, ако можеше да говори. Живкова е направила от него истински храм на огъня, Слънцето и вечната женственост, които са двата аспекта на един и същ древен култ. Тя е оставила настрана повечето комунистически символи, за да ги замени с такива, които някои без колебание биха нарекли езически. С изображенията на най-първите, на извечните бог и богиня, почитани от зората на човешката цивилизация.

Людмила е търсила мистичното сърце на България, както се изрази социалният антрополог Харалан Александров в отговор на въпрос за символиката на НДК.

А и не е само това. Навярно е търсила мистичното сърце на Вселената. Защото това е другото име на Богинята майка, а НДК е нейният дворец.

От фасадата на НДК грее стилизираното бронзово "Слънце" на скулптора Георги Чапкънов. Направено сякаш от изкусен възрожденски резбар, то е там по изричното нареждане на Людмила Живкова, въпреки яростната съпротива на партийни велможи от различен ранг през 1981 г., когато се открива НДК. Поставено е уж временно.

Няма как слънцето да не е точно там, на централното място, защото то е властващият символ тук, средоточие на многобройните огнени знаци, пръснати из двореца, проекция на самата идея за НДК.

В нея еклектично, но съвсем логично е замесено всичко, що е запазило следите на соларния култ на първите хора - учението на Петър Дънов, богомилството, агни йога - философска система, в която писателят Богомил Райнов увлича Живкова, както сам разказва в книгата си "Людмила".

Основните постановки, които тя е изучавала с вдъхновение и страст, разкрива в "Тайното учение" неговият баща акад. Николай Райнов. Той е първият изследовател на богомилството, теософ, близък на Петър Дънов и Николай Рьорих и автор на проекта за завесата на Народния театър – възкръсналата от пепелищата птица феникс, известна в народната традиция като жар птица.

От двете страни на главния вход на НДК и днес, закрити от баровете, масичките и столчетата на кафенетата, стоят два метални барелефа на Димитър Бенчев, които изобразяват спирали. Тук-там са откъртени парчета от тях, другаде са на петна, зеленясали са, но стоят.

До лявата спирала е изписана годината 681, а под дясната – 1981. Символизират 1300 години от спираловидното развитие на България, видяно в светлината на агни йога, която проповядва спираловидния път на развитие и еволюция.

Спиралата е също най-древният символ на Богинята майка, ключовата фигура в "живата етика", както още наричат учението. Тя е прастар знак на плодовитостта, на Слънцето, на духовно пътуване, на възходящото развитие и цикличната еволюция.

През януари 1979 г., когато НДК се строи ударно, Живкова публикува статия с еретичното за социалистическата стилистика заглавие: "Хармония и красота в безпределния спиралообразен кръг на развитието".

Тя вярва в постулатите на агни йога, че Земята и Космосът са огромен жив организъм, а неговата ДНК е спирала.

Идеите на "Живата етика" се коренят както в източните учения, така и в представите на античните цивилизации за устройството на Вселената, тъждествена с Богинята майка.

Спираловидна е и формата на самата акаша – тайнствената световна памет, за която говорят махатмите. Смята се, че акашовите записи са спирала, която играе ролята на всеобща ДНК на цялата видима и невидима Вселена.

Има и теория, че акаша е вид холографски запис на всеки миг от битието на пространството и мисълта, а човешкият мозък от своя страна също е холограма, отразяваща с абсолютна точност Вселената.

Това е хипотезата на един от блестящите ученици на Алберт Айнщайн, корифея на квантовата физика от Лондонския университет д-р Дейвид Бом.

В централното фоайе на НДК величествената фигура на богинята заема най-царственото възможно място, макар статуята да е наречена по-различно. Високата 2,4 м златно-бронзова хубавица, изработена от Димитър Бойков, е разперила ръце, за да прегърне Земята, която е родила.

Фигурата е наричана "Майка България" и "Възраждане", но това без съмнение е самата Богиня майка, заобиколена от огнените знаци. Зад нея на декоративно пано от месинг бушуват "Пламъци" на Михаил Бенчев.

"Огънят", великолепна творба на Христо Стефанов, вилнее в зала №7 на НДК върху площ от цели 90 кв. м. Централна за композицията е фигурата на сякаш разпнатия в жаравата нестинар, прекия потомък на слънчевия и огнения култ по нашите земи. Около него са ликовете на 50-те българи с най-големи заслуги за културата ни - тези, които правят така, че за народа ни науката да е слънце - Кирил и Методий, Климент Охридски, Иван Вазов, Захари Стоянов, Христо Ботев, Захари Зограф, Яворов, Дебелянов, Елин Пелин…Там е и образът на самата Людмила Живкова. Него художникът изписва, след като през юли 1981 г. научава за смъртта ѝ - точно когато работи върху образа на титана на модернизма ни Гео Милев.

"Нарисувах го като благодарност към Людмила за това, че ми даде възможност да направя това произведение. Но и защото за мен тя е ктитор на тази сграда!", казва авторът пред "24 часа".

Повечето от творбите в НДК са свързани със соларния култ, а в женските образи просветените лесно откриват Богинята майка. Всичко около нея е тържество на огъня и мистериите ѝ.

Проф. Антон Дончев е автор на дърворезбата "Любовта на слънцето" на партера. Слънчевите мотиви са водещи и в "Родопска песен" на Димитър Киров и в "Дионисиев празник" на Атанас Яранов, разположени в подземието при зала №2. В общия дух е и "Нестинарски празник" на Ангел Стефанов.

В дърворезбата "Дървото на живота" на Кънчо Цанев на етаж 6 фигурата на богинята отново е централна, както и в "Пролет" на същия автор във фоайето при зала №9. Тези мотиви могат да се открият и в неговата "Самодива", в инсталацията от медни дискове, "Завесата" на Димо Заимов, в "Птици" на Мара Йосифова, окачена в заседателната зала на четвъртия етаж. Също в "И ний сме дали нещо на света" на Георги Чапкънов и "България – земя на древни култури" на Ангел Станев и Емил Попов. В зала 8 е стенописът "Човекът и мирът" на Йоан Левиев, в зала 9 – "Апотеоз на българския национален дух" на Дечко Узунов.