Любови, обвити в мистерия. Похожденията на Първия

Генералният секретар на БКП Тодор Живков е бил неустоим любовник, с хиляди бройки, става ясно от книгата на доц. д-р Боян Кастелов: "Тодор Живков - мит и истина".

Живков си падал по "засукани булки" и по-младички момичета и не подбирал според социалния им статут. Тато бил толкова непретенциозен към любовниците си, че забърсал дори помощния персонал на резиденциите, в които живеел.

Стигнало се до там, че Живков бил хванат в собственото си легло с млада камериерка.

"Да си призная честно, и аз имам вина, която не мога да си простя" – покаянието е на бившия управител на комплекса "Евксиноград" от 70-те години о.з. полк. от УБО Анчо Бекяров, разказва Кастелов в книгата си, цитирана от "България днес".

Воден от естетически критерии, Бекяров отива във Варненския полувисш институт по туризъм, за да подбере "добри, хубави и красиви" момичета, необходими за обслужването на правоимащите в комплекса "Евксиноград".

"Някои от тези сервитьорки - ще си спомни години по-късно Бекяров - после влязоха в кревата на Живков. Някои се дърпаха, но... той имаше особена слабост към младите момичета".

Веднъж д-р Мара Малеева, съпругата на Тодор Живков заварва една от амазонките в собственото си легло. Това предизвиква скандал между Малеева и шефа на "Ексиновград".

"Защо си препоръчал именно тази девойка за камериерка", разярена го пита Малеева.
"Тя отговаря на условията, които ми бяха поставени - оправдава се Бекяров.
"Какви условия“?
"Да бъде красива"!

Всъщност управителят на комплекса наистина е изпълнил поръката на началника на УБО ген. Илия Кашев, който държи във вилата на Тато да има само красиви момичета, назначени за обслужващ персонал.

Д-р Мара Малеева остава безсилна пред тази "слабост" на мъжа си и свиква философски да преглъща мимолетните забежки на съпруга държавник.

"Тя - отбелязва и писателят Атанас Наковски - имаше какво да изстрадва - многобройните му сърдечни похождения. Трябваше да й се признае - никога не му направи сцена, не го упрекна, нито дори му даде да почувства, че в края на краищата всичко стига до ушите й".

Според автора бившият Първи е бил особено неудържим и в жестовете си към младите актриси.
Че Тато е бил чаровник и в него е влюбено половината население, говорят и писмата от неговите обожателки. В книгата си Боян Кастелов дава пример с писмо от Пепа Д., която изляла душата си по епистоларен начин. Поетичната изповед съдържа следната строфа:
След като срещнах теб,
вожде народни,
за мен няма покой, няма слънце,
защото слънцето си ми ти,
няма ден, няма нощ -
ти измести всичко,
аз съм без остатък цялата твоя...

Трогнат от нежната изповед, Живков откровеничи: "Ето в тази каса имам писма от поетесите и журналистките Т.А., П.В., С.М., от артистките - В.Д., П.М., Т.И., но като твоето писмо нито една не ми е написала. Пазя си го в тази касетка".

След шестия месец Живков охладнява към новата си обожателка, като й нарежда да не му се обажда повече.

"Брей, Пепо, уморявам се. То натиск, то чудо! Особено тия артистки и писателки. Хайде, остави ме да си почина", но я изпраща на работа като съветничка в посолството ни в Париж.

Два месеца по-късно заедно с мъжа си те се обявяват за невъзвращенци.