Една работа, различни заплати? Два пъти по-малко жени с над 1000 лв.

Два пъти по-малко са жените с над 1000 лв. месечни чисти доходи от труд в сравнение с мъжете в България. Toвa сочи дoклaдът нa coциaлнoтo миниcтepcтвo зa paвнoпocтaвeнocттa нa пoлoвeтe в Бългapия, пише "24 часа".

Cпopeд пpoyчвaнe жeнитe пoлyчaвaт cpeднo 630 лв., a мъжeтe 715 лв. нa мeceц. Caмo 11,3% oт paбoтeщитe от нежния пол в cтpaнaтa пoлyчaвaт зaплaтa мeждy 1000 и 2100 лв., дoкaтo пpи мъжeтe дeлът нa виcoкoплaтeнитe e 23 нa cтo. Почти половината от трудещите се жени ca нa зaплaти дo 500 лв.

Жените имат високи доходи в IT сектора, в банковия, в сферата на енергетиката и далекосъобщенията. Но работа получават предмино в нископлатените отрасли - хранене, почистване, социални услуги, търговия и шивашка промишленост.

Разгледана по възрастови групи, разликата в доходите между жените и мъжете е малка в диапазона между 18 и 32 г. Причината според експертите е, че двата пола започват първата си работа с еднакъв старт. След този период много от жените прекъсват трудовия процес, заради децата или семейството. Докато мъжете продължават да развиват уменията си, пишат в становището си социолозите.

Заплащането се променя в диапазона между 33 - 50 г. Тогава жените се завръщат на пазара на труда, но често отсъстват от работа заради семейни ангажименти. Навлизането на нови технологии и непрекъснатото повишаване на професионалната квалификация са процеси, които водят до все по-голямо напрежение и натоварване на работното място. Невъзможността за съчетаването на професионалната реализация и семейните ангажименти поставя жените пред алтернативен избор - работата или семейството, смятат експертите. Така семейните ангажименти стават бариера и водят до изоставане в кариерното развитие и съответно в заплащането.

Жените съобщават за по-ниска заплата от мъжете само когато са наети в услугите, като продавачки или в нискоквалифицирани професии. Когато работят като мениджъри, получават обезщетения - допълнителна почивка за извънреден труд, премии, фирмени бонус дори повече от мъжете. Например 6 от 8 жени в сравнение с 2 от 13 мъже са получили бонуси, докато такава разлика за другите позиции не съществува.

Резултатите показват, че жените не само че получават по-ниски възнаграждения от мъжете, но имат и по-ниска самооценка на вложения си труд.

“Блумберг” изчислява, че около 70% от потребителските разходи в световен мащаб се контролират от нежния пол. В България, Македония, Хърватска и Словения жените са между 10 и 20% от членовете на управителни органи на борсовите предприятия. Според изследването през последните 10 години тенденцията е останала същата.

Жените, които са собственици на фирми у нас, са 40 000, като 18% от тях са на големи предприятия, сочат данните на
Министерството на икономиката.

За да се подобри балансът на половете, в управителни органи в Норвегия, Франция, Италия и Холандия са въведени квоти във фирмите.

Данни от наблюдението на работната сила за 2016 г. на НСИ показват, че за трета поредна година се отчита ръст на заетостта и спад на безработицата сред населението на възраст 15-64 г. Коефициентът на заетост пък достига 63,4%, като по-високо ниво е било регистрирано само през 2008 г. Безработицата спада до 7,7%, което е най-ниското ниво от 2009 г. насам.

Безработните на месец са средно 284 707 души, а 55% от тях са жени, показват данни на Агенцията по заетостта.

Всяка втора безработна жена е на възраст между 30 и 49 г., като веднага след това се нареждат дамите в пред-пенсионна възраст. Едва 5% е безработицата е за жени до 29 г. Според данните на агенцията по заетостта тези с основно и по-ниско образование са 47,4% от общия брой на безработните.

Продължително безработните с престои на пазара на труда над 12 месеца са 65 379 средномесечно, докато при мъжете тази цифра е с 12 хил. по-малко.

Най-много жени без препитание има във Варна, Бургас, Смолян и Кърджали.

През миналата година 148 307 жени са започнали работа.

По информация на Националния осигурителен институт една от мерките за повишаване на икономическата активност на жените на пазара на труда е нарастването на възрастта за пенсиониране на двата пола и изравняването на възрастта за жените с тази на мъжете. По този начин се насърчава по-дългото участие на жените в осигуряването, което от своя страна би могло да доведе до намаляване на разликата в размерите на пенсиите между двата пола и да спомогне за повишаване на икономическата.