Постите – даденост или в търсене на надеждата

Все повече българи се обръщат към религията в търсене на някаква форма на вяра, надежда и смисъл, коментира психологът доц. Маргарита Бакрачева по повод началото на коледните пости.

Спазването на ритуалите и пречистването, които съществуват от векове, са една възможност човек да получи обещание, че прави правилните неща и да намери спокойствие и сигурност, смята доц. Бакрачева. Според нея се наблюдава все по-голямо разминаване между смисъла да бъдеш "религиозен" и "вярващ", които не винаги са идентични. Независимо от изповядваната религия обаче, изследванията разкриват, че тя дава усещане за свързаност и съответно, повишава усещането за психично благополучие, пише БТА.

Голяма част от хората не са наясно със смисъла на постите и, както много от обичаите, които се спазват, то се приема просто като даденост. Много хора модифицират според собствените си предпочитания и нагласи предписанията и отделят толкова време, колкото им е по силите. Търсенето и влагането на собствено значение и смисъл остават индивидуални и именно те имат истинско значение, отбелязва психологът.

Мнението й е, че постенето може да има положителен ефект и това зависи от мотивацията - дали става дума за вътрешно убеждение или външно влияние. Ако водещият стимул е външен - приемане като задължение или ангажимент, се превръща в досадно ограничение. Обратното, ако човек осъзнато е направил избора с усещането и вярата, че това ще го издигне едно стъпало към облика, в който желае да се види, нещата получават съвсем различно измерение.

Най-голямо значение според Бакрачева има в каква среда е отраснал човек. Обикновено спазването на религиозните обичаи е свързано с нагласа, която се създава от семейната среда и се предава от поколение на поколение. Това се отнася и до смисъла защо се прави, като в много случаи изобщо не се подлага на никакви въпроси. Просто е част от идентичността, която се приема като даденост. Едва след това идва значението на личните особености и предпочитания.

Хората, които в съзнателен период от живота си решават да променят нещо, дори например да започнат да спазват постите, всъщност търсят по-добра алтернатива и правят избор. Готови са да дадат нещо в името на това да се почувстват по-заслужаващи, по-изпълнителни, като винаги остава и в известна степен очакването за нещо в замяна, посочва психологът. Тя уточнява, че това не е с отрицателен знак, защото така или иначе алтруизъм сам по себе си не съществува, но в някои случаи може да бъде с положителна нотка - предизвикването на усмивка в очите на скъп човек, за да се почувстваме добре.

Високата степен на несигурност на света, в които живеем днес, многото изисквания, на които трябва да отговорим, вредата от всичко, което поемаме с въздуха и храната ни кара да търсим възможности и решения да възстановим вътрешния си баланс. В този смисъл религиозността се смесва с личното търсене на една по-стабилна и гарантирана среда, което е отговор на универсалните човешки потребности - от сигурност, свързаност и смисъл, обобщава доц. Бакрачева.