Има ли дискриминация на ромите? Българските власти казват: Не!

Те са най-голямото малцинство в Европа и въпреки това са дискриминирани и маргинализирани - най-вече в училище, но също и на трудовия пазар. Някои роми обаче успяват да се измъкнат от блатото на бедността и изолацията, пише Дойче веле.

Оженили го, когато станал на 16. Семейството му живеело с 250 евро на месец. За себе си казва не без гордост: „Аз бях първият ром от нашата махала, записал се в университет”.

Атанас Стоянов днес е на 30 години, израснал е в малко село в Северна България. Произхожда от ромската общност от групата на ножарите, наброяваща около 10 хиляди души. Неговият дядо, прадядо и прапрадядо са били ножари. С рухването на комунизма в България ножарската професия запада. Така бащата на Атанас става механик и тракторист. Никой от предците му не е имал по-високо образование от него.

„В нашата общност е нормално да те оженят на 14, 15 или 16 години. Затова и повечето нейни представители не завършват дори осми клас”, казва Атанас Стоянов. Когато той изкарал основното училище, никой не очаквал от него да продължи да учи, макар че  неговото село имало и средно училище.

Малцинството на малцинствата в Европа

Ромите са най-голямото малцинство в Европа. В повечето европейски страни те са подложени на дискриминация и живеят в бедност. 80 процента от ромите са застрашени от бедност. Много от тях са отритнати от обществото, живеят в гета, а децата им учат в сегрегирани училища. По данни на Европейската комисия (ЕК) 60 процента от ромските деца в България, Унгария и Словакия посещават точно такива училища и нямат контакти с другите деца.

Атанас Стоянов обаче е успял. Въпреки сключения твърде рано брак той започва да следва против волята на родителите си. „Никога не съм се виждал като тракторист. Не че не мога да върша и това, но исках да следвам и да си намеря работа в администрацията”, казва той. Сега Стоянов работи в Брюксел в една неправителствена организация за ромското включване.

Българските власти: не са дискриминирани!

Нямаме проблем със сегрегираните училища, казва за ДВ заместник-министърката на труда и социалната политика Зорница Русинова. „В някои малки села все още има няколко такива училища - поради предимно ромското население. Но сега ние реформираме образователната система. Привлекли сме в училищата над 17 000 ромски деца. Подпомагаме ги финансово, а в някои случаи им осигуряваме храна, облекло и учебници”, допълва Русинова.

Означава ли обаче това, че няма и дискриминация? Наскоро българският вицепремиер Валери Симеонов, който е и председател на Националния съвет за интеграция на етническите малцинства, беше осъден от български съд за обида и насаждане на омраза срещу ромите. Той беше заявил, че ромите са „арогантни, надменни и диви човекоподобни същества”, а жените им били с инстинкт на „улични кучки”.

По този повод Зорница Русинова казва: „Всички правителства в Европа искат да се грижат за своите граждани. Ние също искаме да ги запазим. За нас е много важно, че българското правителство не е дискриминиращо правителство. В България няма дискриминация на ромите”.

Вътрешен проблем?

България многократно е обвинявана в дискриминация на ромското малцинство. Институтът Open Society European Policy обвинява в свой меморандум България, че просто разрушава ромски селища. По данни на института, между 2010 и 2016 година властите в България са разрушили над 500 къщи, 97% от които са били собственост на роми.

Атанас Стоянов също знае за подобни случаи. „Много роми бяха преселени в гета, за да работят в близките фабрики. Те живеят там вече второ поколение, но нямат нотариални актове за къщите си. В един момент кметът решава тези сгради да бъдат съборени и казва на ромите, че нямат право да живеят там”, казва той.

Лъжи ли са тези доклади? Българската зам.-министърка на труда и социалната политика отговаря така: „Да. Всички граждани трябва да спазват законите. Всички нуждаещи се семейства и граждани получават подкрепа от правителството. Затова ние стартирахме програмата за изграждане на социални жилища”.

Съгласно последния доклад на ЕК положението с водоснабдяването и електроснабдяването в ромските квартали в България и Румъния се е подобрило.

Маргинализирани в Румъния

Румънката Кармен Танасе също е израснала в сегрегирано ромско селище. У дома всички говорели романес. Когато родителите ѝ я завели за първия учебен ден, учителката ги върнала обратно с аргумента, че в класа нямало място за ромски деца. Приканила ги да дойдат по-късно.

„Когато отидохме отново, вече бяха организирали отделна класна стая в друга сграда - на около 3 километра от нормалното училище. Учителите ни бяха други. Нямахме учебници и понеже бяхме само роми, говорехме помежду си на романес”, споделя Кармен.

Въпреки това Танасе държала да продължи образованието си и станала единственото ромско дете, записало се в средното училище. Родителите ѝ я подкрепили, след което изкарала също и висше образование. Въпреки университетската си диплома обаче Кармен не успяла да си намери работа.

Малцинство на малцинството

„Виждам, че в Румъния не мога да оцелея, защото съм мургава. Не можех да си намеря работа. Проведох няколко телефонни интервюта, разпращах автобиографията си - правех всичко необходимо. Но когато се стигаше до интервю за работа, ми заявяваха: "Съжаляваме, но не можем да ви назначим”, казва Кармен Танасе.

И тя не е изключение. Съгласно данните на Европейската агенция за основните човешки права 63 процента от ромите на възраст между 15 и 24 години са безработни, не ходят на училище и не получават професионално образование. Ромите, които са най-голямото малцинство в Европа, са най-малочислената група на трудовия пазар и са подложени на постоянна дискриминация. Затова Кармен Танасе заминава първо за Будапеща, а след това за Брюксел. Тя също работи за неправителствена организация, която се застъпва за правата на ромите.

„Спомням си думите на дядо, който ми казваше, че трябва се доказвам три пъти повече, защото съм ромка. Но си мисля, че когато човек е достатъчно силен, може да постигне това, което иска. Дори и тук обаче често трябва да се доказвам десет пъти повече. Само защото съм от ромски произход”, уверява Кармен Танасе.