България през 2017-а: Добре е и с САЩ, и с Русия, и с Катар...

През изминалата 2017 г. България налучка политическа линия, която може да се нарече "многостранна калимера" – добри отношения с всички, близки и далечни - и с глобалния лидер САЩ, и с неговите конкуренти, и с ЕС, и с Турция, и със Саудитска Арабия, и с Катар. Това е един от ивзодите в годишния доклад на Института за социология "Иван Хаджийкки".

Според авторите му налице са несъмнени постижения като договора с Македония и четиристранния диалог България, Сърбия, Гърция, Румъния.

В същото време основни приоритети – като влизането в Шенген, чакалнята на еврозоната и излизането от мониторинговия механизъм – остават само в перспектива.

Пред страната ни се очертава нелека задача. България трябва да участва пълноценно и убедително в решения, засягащи: бъдещите отношения на ЕС с Великобритания, сценариите за засилена интеграция и вишеградските алтернативи, конфронтацията между Брюксел и Варшава, идеите за нови миграционни регулации и нов курс към Русия, рисковете от неглижиране на споразумението между Анкара и ЕС, офертите към Западните Балкани, бюджетната рамка и кохезионната политика за следващия програмен период.

Нито едно решение не е предзададено като резултат. Решенията ще имат непосредствен ефект и върху ролята на България в ЕС, и върху легитимността на самото управление, смятат анализаторите.

Според тях обаче всякакви прогнози за стабилността на мнозинството след юни 2018 г. са преждевременни.

В България укрепват консервативните тенденции за сметка на либералните. Приоритет е стабилността, а не реформата. В анализа е посочено като парадокс, че българите ценят "стабилността", но промяната на "статуквото" остава първостепенно очакване на същите тези българи.

Няма голяма политическа сила, която да отстоява либерални политики и послания, с частичното изключение на ДПС, което обаче ги свежда до проблема за човешките права. И ГЕРБ, и БСП заемат по-консервативни ниши.

Пресилено е да се говори за сблъсък между Борисов и Цветанов – и двамата в твърде голяма степен зависят един от друг. С няколко действия през годината обаче съвсем ясно пролича, че срещу Борисов вътрешна опозиция няма, но и думата му във вътрешнопартийните дела вече не се разглежда като "последна".

Срещу този модел засега застава президента Румен Радев, който се опитва и да бъде опонент, и да остава равноотдалечен, а задачата му не е лека.

Новата стратегия на ГЕРБ донякъде напомня курса от 2009 г. – едновременна битка и със старата десница, и със старата левица, под знамето на намерения за ревизия на прехода.

Рискът на тези действия отново може да се илюстрира с пример от миналото – как през 2013 г. и леви, и десни отговориха на ГЕРБ: "Вие ревизирахте не прехода, а демокрацията".

Екипът на червената шефка Корнелия Нинова успешно принуди ГЕРБ да влезе във всекидневен режим на обяснения и оправдания, а също стъпи на терен, който по-рано бе "запазена марка" за старата десница и на който ГЕРБ се чувстват уязвими – върховенството на правото и борбата с корупцията, настояват от Института за социология "Иван Хаджийкки".

Категоричната опозиционност на БСП е плюс, който на фона на двусмисленото поведение на ДПС или "Воля"“ превръща БСП в единствена реална парламентарна алтернатива на управляващите. Независимо от това, остават убежденията, че по немалко сектори на управлението разминаванията между ГЕРБ и БСП са по-скоро ограничени, твърдят анализаторите.

Затова и най-сложна и проблематична ще е за БСП крачката от "алтернатива на властта" към "алтернатива на модела".

Според експертите лидерите на Обединени патриоти Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Волен Сидеров запазват много от своите противоречия, но най-важното за тях беше да не си пречат взаимно и да се насочат в отделни писти и така успяват.

Най-оспорваният член на правителството, Валери Симеонов, парадоксално се оказа и най-полезен за тях – защото със своето непремерено и крайно говорене поддържа представа за радикалност и несистемност, макар повечето му усилия да постигне нещо отвъд декларациите в крайна сметка не стигат далеч.

А най-големият враг на Патриотите, ДПС, което всекидневно ги атакува вътре и извън страната, отново парадоксално им прави и най-голямата услуга, защото ги легитимира в управлението според принципа "против волята на ДПС", заключават в анализа си от Института за социология "Иван Хаджийкки".