Един глас от лагерите: Не сме герои, но и не сме победени!

"Не сме героини, но и не сме победени"! Това казва днес Цветана Джерманова, една от последните оцелели от лагерите на комунизма, за себе си и за приятелките си, с които делели нарове, храна и изпитания в "Белене" и "Босна" в първите години на народната власт.

Днес, когато почитаме жертвите на комунизма, 80-годишната жена е от онези, които все още могат да говорят за ужаса на онова време от първо лице.

Тя е живата памет на случилото се през тъмните години на комунизма. Затова и решава да остави своите писмени свидетелства за начина, по който властта превъзпитавала инакомислещите.

Цветана запретнала ръкави над компютъра и започнала да пише. Книгата "Изповед - спомени от лагерите" разказва за любовта, раздялата и за самоувереността на едно момиче да се изправи срещу властта.

Преди да се опълчи на народната власт Цветана става част от Работническия младежки съюз, с който след преврата на 9 септември 1944 г. комунистическата партия влиза във властта. Младото момиче обаче бързо се разочарова.

"Ние бяхме реалисти. Ние - хората от село, видяхме изведнъж неща, за които не се знаеше по тези места", сподели пред Bulgaria ON AIR жената.

В пернишката гимназия Джерманова се увлича от идеите на анархистите, а по време на тайните сбирки среща и любовта си.

След като комунистическият режим ликвидира опозиционните партии през 1948 година се унищожава и федерацията на анархистите. В една декемврийска нощ Цветана е арестувана и повече от 20 дни е държана в килиите на Държавна сигурност в Перник.

След това е изпратена за превъзпитание в женския лагер "Босна".

"Спяхме в един кокошарник. Такива въшки имаше, целият се изприщваш", спомня си днес Цветана. Понеже тя и приятелките й не показвали, че ще се пречупят, били пратени в стая с психично болни, до момичета, разлагащи се от сифилис.

Приятелката й се разболяла, а нея преместили в "Белене".

"Аз имах право на 2 писма на месец и с моя съпруг си пишехме постоянно", спомня си тя. А за самия лагер казва, че е въпрос на време да свикнеш.

"Когато свикнеш, че ще умреш, вече си по-свободен. Мечтата ми беше да надживея системата и това се случи", казва Джерманова.

Днес тя признава, че е наясно, че идеологиите са девалвирали. "Като цели и идеал те съществуват, но не са осъществими. Защото попадат под тия от властта. Но, разбирате ли, аз така ще си умра", казва Цветана.

Тя престоява 4 месеца в "Белене" и после е освободена. Сега е завещала книгата със спомените си на всяка българска библиотека.

Цветана я посвещава на жените, с които дели залъка си, наровете и изпитанията в лагерите с думите: "Доволна съм, че всички ние, приятелките от лагерите, останахме верни на обещанието си да не искаме реванш, да не искаме отплата. Защото знаехме, че тръгнем ли по тази плоскост, няма да има промяна, няма да има прогрес. Останахме си скромни, честни и принципни.

Викахме, когато властта правеше грешките, когато се чувстваше силна и непобедима, а не днес, когато агонизира.
Не позволихме злобата да ни обхване, жестокостта да ни води. Не сме героини, но и не сме победени. Ние бяхме и сме само жени и искаме любов и щастие за всички".