От Швейцария за Юлия Кръстева: Тъмна "празнина" в биографията й

Тя е политически ангажирана европейка с безупречна репутация не само в академичните среди - френската психоаналитичка и лингвистка от български произход Юлия Кръстева. Но в биографията ѝ има нещо премълчано, пише "Нойе Цюрхер Цайтунг".

Френската философка, психоаналитичка и лингвистка от български произход Юлия Кръстева е политически ангажирана европейка. Както стана сега известно, Кръстева е работила за българската Държавна сигурност, пише вестник "Нойе Цюрхер Цайтунг", цитиран от Дойче веле.

Българската комисия по досиетата съобщи във вторник, че през 1971 г. литературоведката, психоналитичката и писателката Юлия Кръстева е била вербувана с псевдонима "Сабина" от службите на българското външно разузнаване, посочва вестник "Нойе Цюрхер Цайтунг".

Досието на Кръстева обхваща два тома материали за нея и един том оперативна информация. Кръстева е проверена, тъй като е била член на редакционния съвет на "Литературен вестник", посочва по-нататък изданието. Комисията по досиетата не коментира съдържанието, обхвата и продължителността на агентурната дейност на Кръстева.

Стремглава кариера

По-нататък швейцарското издание проследява накратко кариерата на Кръстева, като посочва, че през 1965 г. тя пристига във Франция със стипендия на френското правителство и впоследствие прави стремглава академична кариера. През 1973 г. става професор по лингвистика в Парижкия университет. Славата ѝ, четем по-нататък, се гради на популяризирането на литературоведските теории на Михаил Бахтин в Западна Европа и на създаването на теория на интертекстуалността. Юлия Кръстева се ангажира и в областта на феминистката психоанализа и публикува редица романи, стъпващи на автобиографията ѝ, изтъква "Нойе Цюрхер Цайтунг".

Изданието посочва, че откровено политическите изявления на Кръстева са по-скоро рядкост. Съпругът ѝ Филип Солерс е бил водещ редактор на авангардното списание "Тел Кел", което излиза във Франция между 1960 г. и 1982 г. и през 1970-те години има своята маоистка фаза. През 1974 г., заедно с делегация от представители на групата "Тел Кел" Кръстева посещава Китай. Тя е възхитена от смесицата от естетична екзотика и държавен социализъм. Изданието посочва също, че гостите от Франция не успяват да си изградят по-тясна представа за насилието и крайностите на Културната революция, която тогава се извършва в Китай.

Критикува западния обществен ред

На този фон, продължава изданието, впечатлява фактът, че по-късно Кръстева идентифицира себе си с "китайка", която като представителка на една източна комунистическа страна разглежда критично западния обществен ред във Франция. В мемоарните текстове на Кръстева България изглежда като една митична страна, в която от една страна се е родила културата на славянската писменост, а от друга е преминало собственото ѝ детство в едно предполитическо блаженство.

Каква ще е окончателната преценка за интелектуалната биография на Кръстева сега - след като излезе наяве, че в тази биография е имало една тъй дълго време премълчавана и табуизирана "празнина"? За да разберем това, щя трябва да изчакаме оценката на досието за агентурната ѝ дейност и реакцията на самата "Сабина", пише в заключение "Нойе Цюрхер Цайтунг".

Междувременно Юлия Кръстева отрече да е била член на българските разузнавателни служби по времето на комунизма. Тя направи това в декларация до френския седмичник "Обс", който твърди, че е намерил нейния формуляр на таен агент.

Това твърдение "е не само смешно и невярно", но е "оклеветяващо", заявява пред седмичника Юлия Кръстева. "Някой иска да ми навреди", допълва тя.