В случай на война: Мобилизират мъже и жени от 18 до 55 години

Тлеещият конфликт в Босна и Херцеговина, а не разширяване на войната в Сирия е истинската заплаха за сигурността на България. Това обясниха български дипломати и военни експерти пред "24 часа".

Военните удари на САЩ, Великобритания и Франция в Сирия увеличиха тревогата, че се разпалва конфликт, който може да се пренесе в съседните страни и дори да стигне до България. Това е невъзможно, доста по-сигурно страната ни ще бъде засегната от нова война в Босна. Тя обаче ще е в по-далечно бъдеще, обясниха те.

Това е много по-възможен сценарий от протичащите в Сирия събития. И все пак актуален остава въпросът какво прави България в случай на война и кой би трябвало да се мобилизира, след като задължителната наборна казарма отпадна през 2007 г.

Обявяването на военно положение е уредено в Закона за отбрана и въоръжените сили на Република България. Това става с указ на президента или с решение на депутатите от Народното събрание. Гражданите се информират по всички средства за масово осведомяване.

Военно положение се обявява в два случая - ако има нападение срещу страната ни или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения. При внезапно въоръжено нападение пък не се чака обявяване на военно положение. Тогава незабавно се предприемат мерки.

В ситуация на война отбраната на страната и вътрешният ред преминават под ръководството на върховния главнокомандващ. За да подпомогне дейността му, президентът сформира Върховно главно командване, в което участват премиерът, всички министри, началникът на отбраната и др.

В случай на война ще бъдат мобилизирани всички мъже и жени от 18 до 55 години, които обаче са преминали военно обучение. Това са хората, служили в армията, изкаралите наборно или доброволно военно обучение. Задължително се мобилизират и редки специалисти като лекари.

В България има два вида резерв - доброволен и запас. За доброволния е определено да бъде от 3000 души и в него влизат хора, които сами са пожелали да минат курс на обучение за начална или специална военна подготовка.

То продължава един месец, след което се полагат изпити, клетва и тогава доброволците се зачисляват към резерва. Всяка година те минават на допълнителни курсове, а за усилията си получават веднъж в годината една месечна заплата в размер, отговарящ на специалността, която имат.

Подобно обучение преди месец завърши още една група в Плевен.

Въпреки че към доброволната военна служба интерес проявяват много хора, към момента в добровония резерв са заети едва 500 места. Причината да не може да се запълни бройката от 3000 души е, че повечето от желаещите са работещи, а за работодателите отсъствието им от работа се оказва проблем и не ги пускат. 

В момента броят на хората, които отговарят на условията за мобилизиране, е достатъчен за нуждите на страната, но след 5-6 години ще стават все повече тези, които не са служили, нямат военна подготовка или са над 55 години.

Тогава нуждата от запълване на доброволния резерв ще стане по-голяма. Затова сегашният министър на отбраната Красимир Каракачанов настоява да се въведе доброволна военна служба, която да се узакони.

За да мотивира младите хора да се запишат, министърът предложи те да се ползват с приоритет при кандидатстване за университет, както и за работа в МВР, Министерството на отбраната и в държавната администрация.

За да се избегне възможността работодатели да ограничават служителите си, които искат да служат доброволно, ако тази дейност се узакони, може да не им се дава възможност да ги уволняват.

Друг проект, който министерството подготвя, е създаване на Военновъздушно училище в Долна Митрополия. Очаква се проектът да бъде внесен за одобрение в Народното събрание. Зад него застават и президентът Румен Радев, и правителството. Проектът цели да създаде повече кадри за нуждите на бойната ни авиация, както и за гражданската. За функционирането на Военновъздушното училище ще са необходими малко над 5 млн. лв. на година.

Въпреки че страната ни е подготвена за военни действия, днешната война ще бъде много по-различна от тази, която сме виждали по филмите от Втората световна война, например, твърдят специалистите.

Специално за България тя ще бъде война на въздушни удари по определени точки, в която ще имаме основна задача да пазим обекти като АЕЦ "Козлодуй", големи инфраструктурни обекти, магистрали, структуроопределящи заводи и големи градове.

При евентуален военен конфликт, България като член на НАТО може да разчита и на допълнителна помощ от всички останали държави членки. Според чл. 5 от Вашингтонския договор, ако една страна - членка на НАТО, бъде нападната, всички други трябва да я подкрепят.

По тази причина от 12 май 2016 г. страната ни е под ракетния щит на НАТО. Сто процента от територията ни попадат в обхвата му.

Това стана, след като американците активираха противоракетна система в Румъния. Целта му е противодействие срещу евентуална заплаха с междуконтинентални балистични ракети (обсегът им на действие е над 5500 км. - б.р.).

За да бъде ефективна защитата, всичко е въпрос на секунди. НАТО използва мрежови сензори и приемници, които засичат изстрелването на ракетата и определят накъде е насочена. Те са разположени както в морето, така и на суша. Допълнително за прехващането на вражески ракети се използват и специално предназначени за това сателити. След което най-добрият възможен прехващач неутрализира вражеската заплаха още докато тя се намира във въздушното пространство.

Целта на тези ракети е отбранителна. Те не съдържат барут и взривно вещество, а електроника, за да бъдат точни и да унищожават други ракети. В допълнение на това България разполага и с две морски и с три въздушни бази, които, разбира се, преди са били много повече.

Въздушните бази се намират в Южна България - в Пловдив, в село Граф Игнатиево, където са изтребителите (те служат за въздушен бой, борят се с чуждите изтребители - б.р.), в Крумово, където е вертолетната база (те се използват с разузнавателна и транспортна цел - б.р.), и в Ямбол, където е щурмовата база (тези самолети летят ниско, тежковъоръжени са и работят в интерес на пехотата - б.р.).

Морските бази са две - във Варна и до Созопол.