27 г. в очакване... а дъщерята захвърлена в хотелска шахта

"Някъде до третата година таях надежди, че може да е жива и ще се появи отнякъде, след това постепенно спрях да вярвам. През лятото на двадесет и седмата година дойдоха вкъщи полицаи и казаха, че са открили скелет и вероятно е на дъщеря ми Росица"

Думите са на 83-годишната Шинка Димова от родопското село Борово. Дъщеря ѝ Росица изчезнала внезапно на 7 ноември 1991 г.

Без резултат издирвали 31-годишната жена, разпитани били десетки свидетели в Смолян, Лъки, както и в селата по пътя за Борово.

При ремонт в хотел "Смолян" в края на август м. г. работниците попадат на човешки скелет. Намерен е във вентилационна шахта в подземието на хотела, под басейна. Ремонтът се прави, тъй като огромният хотел има нов собственик.

Полът е установен първоначално по следи от дрехите и вида на скелета. Край останките на жената са намерени чифт кафяви ботуши с висок ток. Наоколо нямало документи или други вещи.

Няколко дни по-късно работниците намерили ръкавица и изсъхнал букет. След огледа на съдебния медик още тогава стана ясно, че жената е починала преди повече от 20 г.

Местните хора спрягаха всевъзможни версии за зловещата находка, че скелетът е на чужденка, проститутка, или на убита другаде жена и хвърлена в шахтата. Преди 30 г. хотелът е един от най- луксозните в България и в него денонощно кипи живот. Посреща стотици на ден в ресторантите, баровете, басейна и кафенетата.

По ботушите се установява, че става въпрос за изчезнал човек през зимата. Постепенно кръгът се стеснява чрез елиминации на известните изчезнали хора и разследващите стигат до Росица от Борово, община Лъки.

Тогава миньорският град е бил все още към Смолянска област. В селцето по пътя към Кръстова гора сега живеят 50-ина души. Всички си спомнят за Росица Димова, но никой не е очаквал, че някога ще се разбере какво е станало с нея.

"Полицаите дойдоха и поискаха да вземат проби за ДНК експертиза и се съгласих. Не им вярвах, че нещо ще направят, след като толкова години нищо не са разкрили", споделя пред "24 часа" майката. Възрастната жена живее сама. Тя има и син Димитър, който е в Пловдив и рядко идва в селото. Съпругът ѝ Лазар починал преди 11 г.

"С него тогава какво ли не сме правили. Избродили сме всички постройки в Лъки и Смолян. Ходили сме по врачки и гадателки. Всички казваха, че детето ми е живо и ще се върне. Надеждата умира последна, но илюзиите ми изчезнаха след 3 г.", казва тя.

Росица учила до 5-и, а Димитър до 2-и клас в Борово, след това фамилията се преместила в Лъки. Шина работила като готвачка в болницата. Росица завършила 11-и клас, искала да учи за медицинска сестра и отишла в Смолян. Междувременно обаче се запознала с шофьор на име Вельо. Карал камион безалкохолни напитки.

"Живееха заедно 3-4 г. на семейни начала в Смолян. Имаха квартира. Забравила съм от кое село беше. Не беше християнин като нас. Казваше, че има трима братя и една сестра. Не обичаше да говори за себе си.

Знаехме, че беше женен и май имаше и деца. Аз бях много против тяхната връзка. Лазар обаче, който страшно много обичаше Роси, ме убеждаваше да приемем нещата такива, каквито са", спомня си Шинка. Тя е убедена, че с убийството на дъщеря ѝ е замесен Вельо.

"Много пъти съм я молила да го остави", спомня си възрастната жена. След като се запознали през 1988 г., Вельо е идвал с Росица 2-3 пъти в Борово. Оттогава Шина нито го е чувала, нито виждала. Жената дори допуска, че може да не е жив или отдавна да е в чужбина.

На 7 ноември 1991 г. Росица ѝ позвънила по телефона, че смята да се прибира на село. След като не се появила, майката отишла в Смолян и намерила квартирата ѝ. Вътре имало човек, който ѝ се видял, че е Вельо.

"Чуках на вратата, но никой не отвори, а светеше. Пренощувах при една жена, която ме видя да плача. На другия ден отидох в полицията и разказах, че Роси е изчезнала", спомня си тя.

Дъщеря ѝ официално е била обявена за издирване в масивите на МВР, имало и съобщения в средствата за масова информация.

След като загубила дъщеря си, Шинка Димова напуснала работа, за да я търси. След време свещеникът на Кръстова гора я поканил да работи като готвачка там. Изкарала 10 г.

До ден днешен няма смъртен акт на Росица Димова. Почернената майка чака да ѝ донесат костите и единствената снимка на Росица, която дала на разследващите.

"Ще сложа костите в гроба на баща ѝ и свещеник ще ги опее", казва тя.