Игри за пари! Над 3 млн. българи търкат билета и чакат... милионите

Над 2/3 от българите казват, че не познават човек, който да е спечелил значителна сума от лотарийни игри у нас. Още по-голямо мнозинство – 81% - смятат, че да се спечели значима сума в такива игри не е лесно, докато 9% на сто са на обратното мнение.

Това сочат данните от експресен сондаж на "Галъп интернешънъл" по актуални туми от обществения и политически живот у нас, проведен между 19 и 22 април сред 801 пълнолетни българи.

Според социолозите тези данни свидетелстват, че общественият разум и предпазливост по отношение на хазартните игри са запазени, ето защо и лансираната от вицепремиера Валери Симеонов идея за ограничаване на рекламата на хазарт се възприема добре.

Повече от половината българи - 55% се съгласяват със забраната на реклама, но не и на самите игри.

14% са крайни и биха се съгласили даже на забрана на игрите. 27% пък искат всичко да остане както досега. 

По-малто от половината българи (42%) смятат, че в живота у нас може да се успее преди всичко с повече късмет, докато 53 на сто настояват, че се успява преди всичко с повече работа.

"Делът от 42% не е малък и свидетелства за важни народопсихологически особености, за качеството на живот на мнозина у нас, както и за усещането за несправедливост", допълват от "Галъп интернешънъл".

На този фон 5% от запитаните твърдят, че редовно играят игри като тото, лотария, посягат към форми на хазарт и т.н. Те се равняват условно на близо 300 хиляди души. Тези хора харчат средно по 43 лв месечно за такъв тип игри.

19% пък (или над 1 млн. българи) казват, че играят от време на време и харчат средно по 21 лв. месечно. Играещите много рядко са 33% (над 1.8 млн.) и влагат по 9 лева на месец в това.

Така, общо 57% от запитаните (или над 3 милиона) се оказват играещи, макар и с различна честота. 43 на сто са тези, които твърдят, че не играят такива игри.

Сметката показва, че средно играещите у нас харчат по 15 лева на месец. Най-общата калкулация показва, че за такъв тип игри хората явно харчат по около половин милиард на година.

Това е приблизително колкото 5% от ежедневните харчове за хранителни стоки и стоки за бита, например, пресмятат социолозите.