Бойко от Благоевград – сиракът, напазаруван от американци като стока

В Благоевград живее един млад мъж от ромски произход, който се дразни, ако види свой събрат да проси и ако не дай боже му подадеш пари, казва: "Лошо правите, така не му помагате, по-добре го накарайте да работи и му платете. Трябва да се научи да знае цената на труда и парите!"

Представя се като Бойко Кучето и се гордее с прякора си, защото обожава животните, грижи се за 40 бездомни кучета и котки, без да получава пари за това, разказва историята му "Труд".

Бойко има натоварено ежедневие – рано сутрин заминава за археологическите разкопки край Благоевград, където работи до 15 часа за 25 лева надница, а след това заминава за приюта за кучета, за да ги обгрижва. А когато има свободно време, тича по фирми и предприемачи да моли за пари, с които издържа бездомните животни.

Той е на 31 години и е работил винаги. Казва се Бойко Роджър Гренцке. Обикновено, когато си каже трите имена, всички се стряскат, но е истина – младежът носи американска фамилия, защото е осиновен от семейство отвъд Атлантика. За съжаление никога не е видял Америка, нито е усетил уюта на семейство, дом и грижа.

"Два пъти съм изоставян, два пъти осиротявам, целият ми живот е минал по Домове за сираци. Нямам никого освен своите кучета, те са ми семейството", разказва изумителната си история Бойко, която е достойна за сценарий на филм.

Роден е в Благоевград през 1987 година с името Бойко Каменов Петров, майка му – ромката Камелия обаче го изоставя още като бебе. Детето е оставено в дом, а по-късно тя подписва декларация, че е съгласна да го осиновят. Родната му майка Камелия има още осем деца от двама мъже, но никога не е пожелала да си върне Бойко, той просто й тежал. Така детето попада в сирашкия дом в село Петрово, Сандански.

Един ден, когато той е 3 годишен, в дома идва двойка американци, които си търсят момченце за осиновяване. Харесват Бойко цели три години се борят с нашенската бюрокрация, докато преминат процедурата.

През това време често посещават дома, взимат Бойко и го водят в хотел Шератон в София. Детето изведнъж вижда един различен свят от мрачния сирашки дом.

През юли 1993 година Софийският районен съд излиза с решение и в “името на народа” се дава разрешение детето да бъде осиновено от Гари и Дебора Гренцке.

Двамата са съпрузи по това време от 5 г., за мъжа това е втори брак. Завършили са Мичиганския университет.

След съдебното решение Бойко е вече 6-годишен и получава нови документи, той има нов акт за раждане, американски гражданин е. Лелките и учителките от сирашкия дом в Петрово са щастливи и организират прощално парти за Бойко, който се счита тогава за късметлия, че ще промени съдбата и живота си.

Фамилия Гренцке идва с преводачка - Павлина Аладжова, взимат го и тръгват към аерогарата в София. Детето обаче почва да реве на летището и американците ошашавени го оставят на преводачката и казват, гледай го за ден-два, докато се върнем.

От този ден през 1993 година до днес тези хора никога не се обаждат, нито се връщат в България. Просто забравят, че са осиновили дете и че са го оставили, а то по документи е техния син и положението все още не е променено.

Впоследствие това създава огромни проблеми за Бойко, защото се чудят с какви документи да го върнат в дома.
Американската мечта за миг се изпарява и Бойко попада в нов сирашки дом, този път в Благоевград. Момчето завършва средно образование и се дипломира като комбайнер от Селскостостопанския техникум в Кочериново.
След което системата го изхвърля и той остава на улицата сам да се оправя в живота, тъй като е вече пълнолетен. Така Бойко започва да работи. Ходи по цехове и предприятия и се моли за работа.

"Всички ме наемаха и ми плащаха добре, но без трудов договор, сигурно защото съм циганин, не знам. Въпреки това аз съм благодарен на всичките ми работодатели, защото така съм имал възможност да си изкарвам сам парите", казва той.

А от спането на студено и влажно, за да икономисва сметки за ток, сега е развил тежка болест, има Бехтер и гръбнака му е скован, затова върви приведен. Така става инвалид, получава пенсия, но тези 130 лева за нищо не стигат и продължава да работи.

Иска му се да открие американските си родители, но не за да им пречи или да иска нещо, а да ги попита защо са изоставили едно дете самичко на летището. Защо първо са изгубили три години, докато го осиновят, а после в един миг размислят.

"Те са ме взели буквално като стока от магазин, изведнъж стоката им се е сторила лоша и са ме върнали. Обидно ми е от цялата тази преживелица и затова искам да ги открия и да ги гледам в очите, когато ми отговарят. Аз реално по документи още съм техен син, защото процедура по разсиновяване няма. Давали са ми съвети да ги съдя за нанесените ми морални щети, но няма да го направя", казва Бойко Гренцке.

Признава обаче, че тайно в сърцето си се надява те да размислят и да му осигурят възможност да продължи образованието си, защото иска да има средства за своя любим приют за животни. Засега му помагат му благоевградчани с добри сърца.