Родителският ад Барневарн: Българският сблъсък с норвежкия подход

Българи емигрират в Норвегия в търсене на по-добър живот, но всичко се променя след раждането на децата. Тогава семействата стават буквално жертва на социална служба в северната страна, която отнема деца от семействата им. Мнозина са били принудени да напуснат страната, след като са се уредили там, за да запазят децата и семействата си.

Службата за защита на децата в Норвегия се нарича Барневарн. Сигнали към институцията може да подава всеки, като те са анонимни. Може да се даде сигнал за неприемливо отношение към деца, тормоз, насилие и други. Но в повечето случаи сигнал може да се даде дори и ако става въпрос за различен възглед за възпитанието на децата.

За 1 г. в Норвегия от домовете им са били изведени близо 22 000 деца.

Едни от българите, напуснали Норвегия, са Деница и Станислав. Лекарите им казват, че няма да имат деца, но Деница забременява и на бял свят идват Зара и София. Семейството живее в Норвегия и вижда бъдещето си там.

"Всичко беше много розово, щяхме да си купуваме къща, докато кучето ни не взе да лае", разказа Деница Димитрова – Спасова. Двамата със Станислав разказват, че заради кучето Кристофър започнали конфликтите им със съседите. Но вместо да се оплачат от животното, съседите сигнализирали Барневерн – норвежката служба за закрила на детето.

"Сигналът е, че децата плачат перманентно – и денем, и нощем. Деца на година и 8 месеца, близнаци, няма как да не плачат! Тогава точно започваха градина, растяха им зъби", заяви Деница.

В подобна ситуация попада и семейството на Надежда. Заминават за Норвегия, след като голямата им дъщеря не е приета в детски ясли в София, а там се ражда второто им дете. Заради конфликт съседка ги заплашва със сигнал до службата за закрила на детето.

"Казва, че аз съм истеричка и малтретирам детето, то непрекъснато крещи и реве, което не е така, и ще се обади на Барневерн. Хората си мислят: Абе те сигурно са си пребивали детето, сигурно са го малтретирали. Всъщност не е нужно нищо да правиш, за да ти го вземат, ако това така е дошло като информация от съсед", разказа Надежда пред bTV.

В Норвегия такива сигнали до службата за закрила на детето могат да доведат до проверки на семейството и да завършат с отнемането на детето от родителите.

"Започнахме да четем за брутални случаи на отнети от родителите им деца. Започнахме да разбираме, че родителите нямат абсолютно никакви права върху децата. Едно дете като е било 3 месеца в Норвегия, то става собственост на държавата. На родителската среща ни се казва, че първата институция, на която ще се обадят, ако има проблем, не е семейството, ами на Барневерн", отбеляза Надежда.

"Има случай на отнето дете заради кариес. Има случай за отнето новородено бебе от майка си, защото спяло в леглото на майка си в болницата. Има абсурдни ситуации", допълни и Деница.

"Научавайки все повече и повече за това, започнахме да живеем в страх – дали детето си е измило зъбите или не – това може да предизвика проблем, дали има петънце на блузата", призна Надежда.

По думите на Деница има случаи на отнети деца заради лъжа на дете в училището или за неконцентрация.

"Моята приятелка е на 55 години. Най-малката ѝ дъщеря сега стана на 18 години. Жената ми каза: Сега вече мога да си отдъхна. Тя е имала и с трите си деца проблеми. Няма норвежци, няма мюсюлмани, няма християни, никой не го интересува", каза тя.  "Въпросната институция е държава в държавата", категоричен е Станислав.

В Норвегия на децата им разясняват в училище правата, които имат, а учителите ги съветват да сигнализират Службата за закрила на детето, ако родителите им не се съобразяват с тези права.

"Тя може да ми направи проблем, ако я карам да си дойде вкъщи, а навън ѝ е много забавно. Може да я слагам да си легне, а тя да не иска. Там не е желателно да се караш. Детето трябва да се развива както си се развива. В Норвегия не можеш да си позволиш нищо. Дори когато се роди, аз спазвах всичките им правила от страх", каза още Надежда.

Заради всички истории за деца, отнети от семействата им, тя стриктно спазвала всички изисквания за отглеждането и на новороденото си бебе.

"Всичко е контролирано, те идват час по час вкъщи да ни проверяват. За кърмата, с кантари, с всичко, в никакъв случай вода да не давам на детето. Не може да не искаш да кърмиш или да не имунизираш детето си", отбеляза Надежда.

Деница и Станислав също потвърждават, че проверките са сериозни. Изискват всички документи от полицията, детската градина, личния лекар, "Бърза помощ".

"Естествено нямаше какво да крием. Аз бях много стресирана заради всички истории, които сме чували. Той се свърза с адвокатката и нейният съвет беше да изведем децата по най-бързия начин от страната. Напуснах работа и купих билети", заяви Деница.

Станислав заминава за Германия. Скоро Деница, Зара и София ще се отидат при него. Надежда и мъжът ѝ също обмислят къде на запад да започнат живота си от начало.

Цветелина Оланд не е виждала двете си деца – момче на 10 г. и момиче на 11 г., от 25 април. т.г. След като се е разделила с вече бившия си съпруг, който е норвежец, той започва да говори негативно за майката на децата, когато са при него.

"Говореше лошо за мен, за България, за моите родители, което настрои децата срещу него, защото те обожават България. Те се отдръпнаха, в един момент казаха: "Не". Когато не можех да ги убедя да ходят при бащата, той заведе дело срещу мен", разкри Цветелина Оланд.

Така службата за закрила на детето се намесва в казуса. "Получи се сигнал от вещото лице по делото – психоложка, която изпрати писмо, че е притеснена за психическото здраве на децата. Наприха тест за интелигентност на мен и бащата. Оказа се, че аз съм над средното ниво, а той – под средното. Използваха го срещу мен, мотивираха се, че този мой висок коефициент ми позволява да манипулирам децата", допълни тя.

Сега децата са разделени в две отделни приемни семейства, на 200 км един от друг. Майката може да ги вижда за час и половина веднъж в седмицата и по време на срещите трябва задължително да говорят на норвежки.

"След като ги взеха, първите 5 дни аз не знаех къде са, нямах никаква връзка с тях", разказа Цветелина Оланд.

Когато полицията и социалните работници са дошли да вземат децата, тя е опитала да се държи спокойно.

"Ако се държиш истерично, те набедяват, че имаш психични отклонения. Положих нечовешки усилия, за да запазя спокойствие и заради децата, и заради социалните, които бяха там. Децата седнаха до мен на дивана и се вкопчиха в мен. Аз трябваше спокойно да обясня, че всичко ще се оправи, и трябваше да го кажа на норвежки. Плачеха, стискаха ме, само заради мен тръгнаха. Казах им: Съдействайте на хората, мама ще се бори", разказа майката.

На нея не ѝ е позволено дори да отиде до училищата на сина и дъщеря ѝ. Не ѝ е разрешено да им звъни, ако те не ѝ се обадят.

Сега обаче и седмичните им срещи вече са забранени. "Не мога да виждам децата до януари 2019 г., за да нямам лошо влияние върху тях. Тяхното становище е, че децата са твърде привързани към мен, че аз много лесно мога да ги манипулирам и има опасност ние да избягаме от страната, въпреки че през ноември миналата година взеха паспортите на децата", заяви Цветелина Оланд.

Тя се е свързала с българския консул в Осло и е получила уверението му, че може да присъства на заседанията като контрол.

"Надявам се българските институции да обърнат внимание и да се намесят в случая. Става въпрос за две български деца, никое дете не заслужава тази съдба", категорична е Цветелина.

Написала е писмо до премиера Бойко Борисов, в което настоява за намеса и помош от нашите институции.

Случаите на сънародниците ни в Норвегия не са изолирани. Преди години руски граждани, емигрирали в Норвегия също споделят подобни случаи. Канадско-норвежка двойка също се е сблъскала с практиките на Барневарн. Много международни организации и асоциации обвиняват държавната служба в буквално "отвличане" на деца от родителите ми.

Преди година Европейският съд за правата на човека изслуша дело срещу Барневарн. От 2015 година насам ЕСПЧ е разгледал най-малкото 8 дела срещу Норвегия и службата за закрила на децата, обвинена в буквално "престарание" в работата си.