Енергийни центрове, тракийски светилища... 50 млн. ни носи окултният туризъм

Около 50 млн. лева годишно са приходите от езотеричен туризъм у нас, който все повече се популяризира напоследък. Това обясни директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов пред "Монитор". Става дума за около 250 000 пътувания с такава насоченост.

Руснаци, испанци и италианци също идват у нас, за да посещават места, които се смятат за свещени или че са енергийни центрове. Много от тях са били и тракийски светилища.

„Този вид туризъм генерира огромни приходи и никак не е за пренебрегване. Имайте предвид, че само 11% от тези хора пътуват самостоятелно, 60% са предимно семейни двойки и около 12-13% са част от организирани групи. Те посещават местности, които смятат, че ги зареждат с енергия и не са свързани с религиозен храм. Някои са познати още от древността. Обикновено има аязмо, за което хората вярват, че водата е лековита и чудодейна“, коментира Румен Драганов. Той даде за пример манастира „Свети Георги Победоносец” в Поморие, който е единственият действащ мъжки манастир в Югоизточна България. На мястото е имало тракийско светилище. На мястото има Аязмо, за чиято вода се смята, че е лекува всички болежки и помага за благоденствие.

„Имам приятели, и то учени от БАН, които със специални уреди са установили преди години, че в Приморско има много силно енергийно поле. Те вярват в това и когато сме там на почивка, всяка сутрин стават рано, отиват до конкретното място и са категорични, че се зареждат с енергия. Много е трудно да спориш с тях по тази тема, защото те си знаят тяхното и са убедени в тезата си“, каза още Драганов.

Особено популярна е и скалата на Рилския манастир, която също се смята за лечебна. Точно до скалата пък има малка църква и аязмо. Църквичката е известна и с място, което се нарича Чистилището. Вярващите казват, че който мине през нея, се разделя с всичките си грехове, най вече ако вярата му е истинска. Наричат го чистилището, защото мястото е тясно и трудно достъпно. Между камъните пък могат да се видят оставени хиляди съкровени желания.

„Всъщност езотеричния туризъм има различни форми. Смята се, че много от нещата са останали още от преди приемането на Християнството. Няма как да се борим с това и не виждам защо. След като някой се чувства добре и вярва нещо, едва ли е проблем за нас“, коментира още експертът.

Той поясни, че друго място, което е прието като дестинация за езотеричен туризъм, е Кръстова гора. Тя се посещава от 14 000 души годишно, тъй като хората смятат, че след като преспят там, ще оздравеят. Други пък вярвали, че ако поставят памук върху мощите на Свети Иван Рилски и след това го оставят под възглавницата на болен той ще оздравее.

Според експерти към местата за езотеричен туризъм е и Руската църква в столицата, където се намира гробът на Свети Серафим. Всекидневно там се извиват опашки от хора, които вярват, че като напишат желанието си на листче, то ще се сбъдне.

„Местността Рупите също се приема за енергиен център, който се свързва с името на пророчицата Ванга. Евреите пък посещават Силистра, тъй като смятат, че там е обитавал техен равин. Вярват, че мястото ги зарежда с енергия. Мога да дам и друг пример-с пазара Римската стена в столицата. Преди да тръгнат на път, търговците са минавали от там и са се молили да се завърнат живи и здрави“, обясни Румен Драганов. Друга дестинация за езотеричен туризъм е и Тракийското светилище Камъка в Странджа. Има поверие, че ако минеш през т.нар. провирало, ще бъдеш здрав и щастлив през цялата година.

„Все пак трябва да се прави разлика между религиозен и езотеричен туризъм. Също така има образователен религиозен туризъм, където пътуваме в различни страни, за да научим нещо за религиозните им центрове, както и фестивален религиозен туризъм. У нас например много чужденци идват по Великден, за да присъстват на литургията ни“, обясни още Румен Драганов.

“Факт е, че езотеричният туризъм у нас се развива. Преди години дори ми се е случвало да видя жени, които се представят за гадателки, да посещават Перперикон, тъй като го смятат за свещено място. Чувал съм, че се организират такива екскурзии“, коментира и археологът проф. Николай Овчаров.