Президентът Радев: Достойното минало е утеха за безпътното ни настояще

На площад "Съединение", пред едноименния паметник, хиляди пловдивчани и гости на града се събраха да почетат паметта на предците ни, осъществили Съединението на Княжество България с Източна Румелия преди 133 години. Тържествената заря-проверка започна с приемане строя на почетните роти на поделенията на Сухопътни войски и Военно-въздушните сили на Пловдивския гарнизон от президента Румен Радев, пише БТА.

През септември 1885-та, на седмата година от свободата, българите решават да вземат съдбата си в свои ръце. Не ги спира нищо - нито несправедливите договори, нито враждебността на Великите сили. Онзи вдъхновен, възрожденски народ има една цел: Съединението. И я постига с дързост и всеотдайност, отбеляза в словото си президентът Румен Радев.

Събираме се от година на година на славните дати да поменем героите, да почетем делата им. Гордеем се с чужди подвизи, а достойното минало е утеха за безпътното ни настояще, заяви Радев.

Редно е да се запитаме - какво остава днес от духа на Съединението? Защо потомците на българите от Княжеството и Източна Румелия, които се събраха в общ дом, днес наричат България "тази държава", а мнозина я напускат? Българският ХХ век бе белязан от трагедии, които внесоха разкол в обществото. Уви, дори демокрацията не успя да го излекува. Защото Съединението е еднократен акт, но единението е въпрос на съзряване. За героите от Възраждането България стоеше по-високо от користта, от славата и дори от живота им. Този зрял дух възроди България. А днес този дух остана да живее само в книгите и в сърцата на най-ревностните от вас, посочи държавният глава.

Някои побързаха да обявят държавите и нациите за отживелица в глобалния свят. Пренаписваше се историята. Но махалото днес отива в обратната посока. Народите се обръщат отново към себе си и безродността вече не е модерна. Този процес обаче има своите скрити рискове. За да не скочим от националнихилизма в национализма и ксенофобията, трябва да се обърнем към нашата история и просветления патриотизъм на възрожденците. Зрелият патриотизъм не говори високо, а проникновено. Не се гордее с чужди подвизи, а более за близкия тук и сега. Не битува само в историята, а твори достойното настояще, добави президентът Радев.

Той призова: "Нека всеки празник бъде повод да виждаме себе си в историята. Да почитаме миналото с ясното съзнание, че нашето единение днес е най-голямата почит към делото на онова Съединение, което ни завещаха героите от 1885 г.".

Всяка година на този ден преосмисляме силата на девиза "Съединението прави силата", което е израз на непреодолимия патриотичен подем за Съединението на Княжество България и Източна Румелия, каза в приветствието си кметът на Пловдив Иван Тотев.

По думите му пловдивчани имат статут и самочувствие, защото са изградили своя град не само като най-големия и най-богатия, но и като духовния център на българските земи. Шести септември 1885 година е най-пловдивският ден в новата българска история. Денят, в който тракийските българи остават верни на заветите на предците, макар да знаят, че Съединението ще ги откъсне от пазарите на Османската империя и ще навреди на тяхното благосъстояние, добави кметът.

И днес, само месеци преди градът ни да бъде първата за България Европейска столица на културата, можем гордо да заявим: Всяко идване в нашия град е среща с най-ценните уроци на Съединението и най-съкровените изяви на българския дух, каза още Иван Тотев.

На тържествената заря-проверка присъстват председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, лидерът на БСП Корнелия Нинова, лидерът на "Воля" Веселин Марешки, депутати, областният управител на Пловдив Здравко Димитров, командири на поделения от Пловдивския гарнизон.

Пред паметника на Съединението бяха положени цветя от името на всички държавни институции, представители на местната власт, политически партии и обществени организации, от десетки граждани. Тържествената заря-проверка бе предшествана от възстановка на по-важните моменти на събитията от 6 септември 1885 година, реализирана от комитет "Родолюбие". В катедралния храм "Света Богородица" пловдивският митрополит Николай отслужи молебен за здраве и просперитет на целия български народ. В знак на признателност бяха положени цветя пред паметника на Захари Стоянов и паметната плоча на майор Райчо Николов.

По-рано днес официалните лица посетиха Музея на Съединението, където е експонирана Националната изложба "Пловдив в културната история на България". Според директора на музея Стефан Шивачев изложбата е постигнала целта си - да събере исторически свидетелства, които предопределят определението, че Пловдив е "духовен център на българските земи през 19 и 20 век". Това, по думите му, предшества избора на града за Културна столица на Европа през 2019 година.