Насилието: Скрито под дрехи, грим – 25 жени убити от партньор за 2018-а

Насилието ражда мълчание. Насилието се скрива под дрехите, под пластове тежък грим, под очилата. Насилието се скрива от очите на околните, но насилието не може да остане скрито от теб самия. То гнезди – дълбоко в съзнанието, прави си дупки в сърцето ти, изпива всяка капка разум, която ти крещи – бягай. Насилието убива мечтите ти за добър живот, убива желанието ти да просперираш, убива душата ти, а понякога, за жалост убива и теб. Физически.

Това е съдбата на 29 жени през 2017 година. Убити от ръката на любимия човек – нещо, което е част от ежедневието на стотици жени в България и, може би, милиони по цял свят. Същата онази ръка, която някога е милвала лицето ти и е предизвиквала топлина в сърцето - днес кара бузите на жертвите да горят от болка. Заради шамарите, нанесени им не само от техните партньори, а и от самата съдба. Защото се е случило, случва се и за жалост ще продължи да се случва. Защото жертвата рядко търси път към спасението. Може би от страх, може би от чувство за вина, от невъзможност да се справиш с живота сам.

29 жени за една година. Това означава близо три жени всеки месец. Данните са от фондация "Джендър алтернативи". 23 от жертвите са били убити от ръката на партньора си.

Това може да е жената от съседния апартамент, която се кара със съпруга си всяка вечер. Може да е приятелката на приятелката ви, може да е братовчедка ви, сестра ви, майка ви. Може да сте Вие. 

През 2018 г. жертвите са 25. Годината още не е свършила. Това означава, че на всеки две седмици една жена си отива. Пребита. До смърт.

Пловдив, 2016 година.

Бременна жена от Пловдив е била пребивана жестоко от съпруга си в продължение на години. Въпросът веднага възниква: Защо не си е тръгнала? Опитала е. Жената търсила изход да се спаси, но не намирала начин да издържа себе си и двете си деца с ниските си доходи и живот под наем. Нямала родители. Израснала в дом. Била сама. Била е възпирана да ходи на работа, да излиза с приятели.

"След раждането на първото дете нещата се укротили, но не съвсем. Насилникът употребявал доста често алкохол, след което ставал още по-агресивен. Побоищата са били ежедневни", разказа Любомира Цъцарова от фондацията в рамките на финала на проекта "Програми за превенция и преодоляване на домашното насилие в малки и отдалечени населени места".

Мъжът дори не отишъл в родилното. След раждането нещата се успокоили за кратко. Насилникът не се интересувал нито от нея, нито от детето, пишат от "Монитор".

Мъжът обикновено се прибирал пиян в малките часове, след купони с приятели. Събуждал съпругата си и започвал да я удря без обяснения. Като се е случвало да има и ритници в главата или главата й била блъскана в стената.

Това може да е жената от съседния апартамент, която се кара със съпруга си всяка вечер. Може да е приятелката на приятелката ви, може да е братовчедка ви, сестра ви, майка ви. Може да сте Вие.

След като забременяла с второто си дете, той продължил да я тормози психически и физически. Когато второто дете било прието в яслена група, жената си намерила работа, тъй като мъжът й насилник отказвал да издържа семейството си. Когато обаче тя започнала да работи, побоищата продължили с нова сила, тъй като биячът не й давал да излиза от вкъщи. Настаняването й в Кризисен център можело да бъде само за 6 месеца и тя отново решила да се примири с побоищата, като се върне обратно вкъщи. И кръгът се затворил отново.

Друг случай на насилие разказва историята на онкоболна жена, която също била системно пребивана от съпруга си. И двамата били висшисти, имали добри заплати. Въпреки заболяването на жената, побоите не спрели. Самата тя била възпирана да посещава задължителните химио и лъчетерапии. Трябвало да увещава мъжа си в продължение на дни. Тормозът продължил 13 години. В жилището им имало брадви и ножове, с които съпругът й я плашел и нея, и малките им две деца.

Жената решила да се разведе с мъжа си. Сега е настанена в Кризисен център, докато съдът издаде заповед за незабавна защита. Тя, обаче, продължава да се страхува.

Историите на жени, станали жертва на насилие от своите партньори, имат една допирна точка. Ревността. Това е основната причина, заради която жените у нас стават жертви на агресия и често пъти си отиват, пребити до смърт от партньорите си.

Насилието ражда мълчание. Насилието се скрива под дрехите, под пластове тежък грим, под очилата. Насилието се скрива от очите на околните, но насилието не може да остане скрито от теб самия. То гнезди – дълбоко в съзнанието, прави си дупки в сърцето ти, изпива всяка капка разум, която ти крещи – бягай. Насилието убива мечтите ти за добър живот, убива желанието ти да просперираш, убива душата ти, а понякога, за жалост убива и теб. Физически.

Този път избягай наистина. Говори, крещи, потърси помощ. Защото ти може да си следващата.