Икономиката ни цъфти, но 85% не го усещат по джоба си

95% от българите подкрепят увеличението със 150 милиона лева на парите за хора с увреждания.

Сериозна подкрепа в новия бюджет има увеличаването на пенсиите (93%), повишаването на минималната работна заплата (92%), увеличаване на парите за здравеопазване (87%). Данните са от изследване на център "Тренд", проведено сред 1004 души в периода 6-12 ноември. Изследването е по поръчка на "24 часа".

Най-ниска подкрепа събират параметрите, свързани с повишаването на заплатите в бюджетния сектор (50%) и увеличаването на максималния осигурителен праг (52%), като въпреки това мнозинството от хората ги подкрепят.

Традиционно мерките, свързани с намаляване на държавните разходи, са непопулярни сред хората, като единствената опция, която събира съществена подкрепа (75%), е намаляване на броя на заетите в държавната администрация.

Съкращаването на броя на университетите по-скоро разполовява респондентите, въпреки че по-голямата част не подкрепят мярката (45%). Съкращаването на броя на културните институти, броя на линиите и влаковете на БДЖ и броя на болниците са мерки, които срещат огромно неодобрение, посочват социолозите.

Там, където българинът вижда най-големи проблеми, са и сферите, в които според него трябва да се отделят повече средства, а именно – здравеопазване, социалната сфера и образованието. 

Въпреки добрите макроикономически показатели, 85% от българите не усещат подобрената икономическа ситуация по своя джоб.

Липсата на ефективност на публичните средства се осъзнава като един от сериозните проблеми. Практически в нито една сфера няма превес на мнението, че парите се харчат ефективно.

Това до голяма степен е следствие от ниското доверие на гражданите спрямо институциите, а не толкова върху техните наблюдения по сектори, изтъкват от "Тренд". Сферите, в които българите традиционно намират за проблематични, пък се наблюдават най-сериозни натрупвания, като здравеопазването е типичен такъв пример.

Една трета от българите следят дебатите около бюджета за 2019 г., докато 60% не го следят. Въпреки, че по-големият дял не са заинтересовани от параметрите, 65% от всички запитани смятат, че те са важни.

Видимо най-младите остават най-незапознати. Изключения относно запознатостта при общата картина правят увеличението с 40 милиона лева на помощите за отопление, което е чуто/разбрано от малко над половината от всички анкетирани (53%), повишаването на максималния осигурителен праг (58%) и увеличаването на парите за здравеопазване (58%).

Повишаването на минималната работна заплата, увеличението на учителските заплати и пенсиите пък е достигнало до най-много хора, съответно 82%, 75% и 74%. В демографските разбивки пък ясно личи, че сред заинтересованите лица (тези над 60 г.) почти всички (около 90%) са разбрали за предстоящото увеличение на пенсиите.

Зададен е и въпрос, свързан с погасяването на държавните дългове, предвид намаляването им в последните години. Най-голям дял посочват, че не знаят или не могат да преценят (41%) и само 22% са на мнение, че моментът е подходящ.

Изследването на център "Тренд" е възложено от "24 часа" и е проведено сред 1004 души чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" в периода 6-12 ноември 2018 г. Максимална грешка ± 3.1%.