"ЗАвръщането": IТ в чужбина, IТ у нас – заплатата все е... висока!

Близо 31% от българите, които живеят и работят в чужбина, биха се върнали, други 21 на сто се колебаят. Това показва анкета на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) сред 4300 българи в над 70 държави на всички континенти.

1/3 от анкетираните посочват, че основната им мотивация да се върнат е възможността за професионално развитие. Други причини са свързани със стандарта на живот и това да са близо до семейството и приятелите, пише БТА.

От организацията обявиха, че ще инициират кампания "ЗАвръщането", за да бъдат привлечени тези хора в софтуерната индустрия, където има недостиг от кадри.

"Близо 2 милиона са българите в чужбина и те трябва да чуят, че вече в България могат да имат кариера такава, каквато биха имали където и да било по света", каза председателят на УС на Асоциацията Доброслав Димитров.

През последните 5 години българската софтуерна индустрия се развива с бързи темпове, като през 2017 г. е отчетен ръст на приходите на бранша от почти 20 на сто, а оперативните приходи са на стойност 2,54 млрд.лева, което е двойно увеличение спрямо 2012 г. Това показват данни от Барометъра на състоянието на софтурната индустрия, който Асоциацията изготвя всяка година.

Към момента в бранша са заети 27 000 души, а през 2017 г. броят на новонаетите в индустрията се увеличава с 15 на сто спрямо предходната година, като в тези цифри не са включени специалистите, които работят в други отрасли като банковият, телекомуникациите и други.

Всяка втора софтуерна компания планира ръст от 25 - 50 на сто на наетите през следващата година, но прогнозата за цялата индустрия е само 10 на сто ръст на наетите поради липсата на достатъчно кадри.

Същевременно близо 60 на сто от анкетираните заявяват, че биха работили в българската ИТ индустрия, но само 20 на сто имат необходимата квалификация.

Според Барометъра всеки пети зает в индустрията не е ИТ специалист.

Проучването на Асоциацията показва, 2/3 от всички анкетирани, които биха се върнали в България, са с висше образование. Най-голям брой желаещи да се върнат в родината са в Англия, Германия и САЩ.

"Нетната месечна заплата в сектора е около 2700 лева. Истината е, че българският стандарт спрямо Германия и Англия сме го постигнали. Човек от индустрията в България е равен или е по-добре от човек, който работи в ИТ индустрията в Германия", коментира председателят на УС на Асоциацията Доброслав Димитров.

Любомир Стойчев - един от автор на изследването, който също участва в пресконференцията, коментира повишаването на максималните осигурителни прагове и отражението им върху прогнозите за сектора за 2019 и 2020 година.

Софтуерният сектор е около една пета от цялата ИТ индустрия, но за последните седем години най-бързо развиващата се част от нея и вече заема дял от над 20 на сто, изтъкна Стойчев и посочи, че фирмите от софтуерната индустрията за 2017 г. са платили 70,6 млн. евро в осигурителните фондове на държавата.

Той направи уговорката, че са изследвани фирми със служители 9 плюс и един милион долара оборот, което означава, че под този праг остават около 2500 компании. С повишението на праговете постъпленията във фондовете ще нараснат още около 15 - 16 млн. евро, което означава, че реалното повишение на данъците за софтуерната индустрия в частта осигурителни вноски е около 20 на сто.

Дори и компаниите, които работя аутсорсинг, ще бъдат макар и минимално засегнати от промяната.

Председателят на УС на Асоциацията Доброслав Димитров заяви, че вдигането на осигурителния праг ще "удари" 148 000 българи не само от ИТ сектора, но и от други браншове и това, по думите му, са хората, които създават огромна добавена стойност. Този данък е данък "успех", заяви Димитров.

Стойчев посочи, че от тези 148 000 по груби разчети през 2019 г. 25 000 ще бъдат от тази индустрия или по-малко от един процент от работната сила в България. Същевременно 3,13 на сто от осигуровките в България идват от тези 25 000 човека, допълни Стойчев и отбеляза, че за 2011 г. те са били 1,69 на сто, което означава, че за пет - шест години тази индустрия почти е удвоила прихода си, а ако нещата се развиват в правилната посока, би следвало да се очаква след седем - осем години те да станат над 10 на сто, изтъкна Стойчев.