Общи идеали на обща трапеза... 30 г. от "Закуската с Митеран"

20 януари 1989 г. Дванадесет интелектуалци сядат на една маса с тогавашния президент на Франция Франсоа Митеран. Никой от тях, обаче, не вкусва от блюдата. Вместо това пият кафе и си говорят за идеали, перестройка и свобода. Защото само няколко месеца след тази визита в България ще настъпи промяната.

Срещата е известна като "Закуска с Митеран". В посолството на Франция в страната ни са поканени 12 души - интелектуалци и част от дисидентското движение в България. Сред тях са бъдещият президент Жельо Желев, поетесата Блага Димитрова и писателят-сатирик Радой Ралин.

Списъкът на поканените е изготвен много внимателно както от френска, така и от българска страна. Поканите за закуската минават през зоркия поглед на Държавна сигурност.

"Беше много голяма паника как да се облече баща ми. Тъй като той имаше един единствен костюм, който беше много изтъркан. Нямаше шлифер. Приятели дойдоха, не можем да се изложи все пак пред френския президент. Притесняваше се да не би да бъде арестуван по пътя, така че дойде един негов приятел, който го придружи до самото посолство", обясни пред Bulgaria ON AIR дъщерята на президента Жельо Желев - Станка Желева.

Когато Франсоа Митеран идва на посещение в България, тоталитарният режим на Тодор Живков изпада във все по-сериозна изолация заради Възродителния процес и охладняването на отношенията с Горбачов. Въпреки усилията на режима в страната, дисидентското движение продължава да набира все повече сили.

Българските медии премълчават за "Закуската с Митеран". За нея е съобщено единствено по западните радиостанции. Тя има голямо значение за развитието на българското дисидентско движение и зараждането на бъдещите "демократични" политически сили.

В закуската участват 12 интелектуалци. Такива, които са вярвали в социализма с човешко лице и такива, които са вярвали в човешкото лице без социализъм, спомня си Анжел Вагенщайн.

Освен с интелектуалците, Митеран се среща и със студенти в аудитория в Софийския университет.