732 "златни" паспорта, издадени в България. Кой ли ги получи?

България е издала 732 “златни” разрешителни за престой на богати чужденци срещу инвестиции между 2012 и 2017 г., се съобщава в доклад на Европейската комисия, публикуван днес. Най-много разрешителни срещу пари са издадени през 2017 г. - 164, а най малко през 2013 г. - 98, твърди Брюксел като се позовава на данни от българските власти.

Според първия по рода си доклад за инвестиционните схеми за получаване на право на престой или гражданство, най-много руски граждани са притежатели на “златни” български паспорти.

Чрез схемите чужденци от държави, които не са член на ЕС, могат да получат право на законен престой или гражданство, ако направят инвестиция в икономиката или на пазара на недвижими имоти в държава, член на Съюза.

Еврокомисията съобщи днес, че 20 от 28-те европейски членки имат различни схеми, чрез които богати чужденци могат да получат право на легален престой. Само три обаче - България, Кипър и Малта, дават и гражданство срещу инвестици. И в трите руските граждани се възползват най-често от подобен инструмент, за да получат европейски паспорти.

Според Комисията този факт предизвиква загриженост, тъй като създава рискове за сигурността и служи като вратичка за прането на пари, корупцията и избягване плащането на данъци.

Ето защо Брюксел иска да се затегне режима на печатане на златни визи и паспорти, като на кандидатите се вмени доказването на връзка със страната, която ги приема временно или ги признава за свои граждани и се засилят проверките за съответствието им на изискванията.

“Държавите, които продават гражданство, продават и европейско гражданство - нещо, което не притежават”, коментира комисарят за правосъдието Вера Йоурова, като подчерта, че европейските паспорти и визи дават право на притежателите им не само да живеят легално в съответните държави, които са им предоставили това право, но и да пътуват свободно из ЕС, включително в Шенгенската зона.

Комисарката описа схемите “пари срещу паспорти” като “златна врата към Европа за някои привилигировани хора, които имат пари да си платят европейското гражданство или пребиваване”.

“Ние нямаме право да забраним тези схеми, но не можем и да си затворим очите”, добави Йоурова.

Брюксел ще назначи експертна група, която до края на годината да предложи общи правила, регулиращи инвестиционните схеми за получаване на престой и гражданство.

Изследването на Европейската комисия установява 20 държави, в които инвестирането на пари в местната икономика или недвижимост е фактор за легализиране на престоя. Само в три обаче - България, Кипър и Малта, парите са водещ и определящ критерий, се сочи в документ на Комисията.

В него се посочва, че в България няма таван на броя на паспортите, издавани срещу инвестиции, нито се упражнява контрол върху спазването на условията след подписването на президентския указ за даване на гражданство. Информацията за лицата, които се възползват от схемата също не е публично.

Двете схеми, прилагани у нас - бърза и нормална, не изискват от кандидатите да имат друга връзка с България, освен финансова и не поставят като условие пред тях да живеят в страната. Кандидатите трябва да дойдат само веднъж в страната, за да се явят на интервю за получаване на разрешително за престой, което е предусловие за издаване на паспорт.

Златните паспорти се издават срещу инвестиция от между 250 000 и 1 млн евро, като тя може да бъде, както директно в икономиката, така и в приоритетни проекти, концесии, дялове в предприятия, в държавни ценни книжа, инвестиционни и доверителни фондове. Сумата варира според вида финансов инструмент, се казва в документа на Комисията.

В него се уточнява, че отнемането на гражданство е възможно, но не свързано с изтеглянето на инвестицията.

Сред изискванията за получаване на паспорт е МВР и ДАНС да проверят дали кандидатите не представляват риск за националната сигурност. Комисията посочва, че процедурата за това е засекретена и не е ясно в кои регистри се проверява дали кандидатите имат криминални участия и дали фигурират в антитерористичните бази данни, тези за контраразузнаване, организирана престъпност и корупция. Не е ясно и дали се гледат регистрациите в Шенгенската система, до която България получи пасивен достъп миналата година.

Удостоверяването на законния произход на парите на инвеститора-кандидат става чрез негова декларация пред Агенцията за инвестициите, към икономическото министерство.

Европейската комисия смята, че схемите като българската, кипърската и малтийската, оставят “слаби звена” в сигурността на Европа, както и че представляват “кратък път” за получаване на европейско гражданство.

Изследването на Брюксел не е успяло да установи колко златни визи и паспорти са издадени в ЕС, тъй като не е получило достъп до данните в половината от държавите, в които те се издават. Затова Брюксел препоръчва кандидатите да се проверяват по-обстойно в европейските бази данни, да се правят комплексни проверки, че правилата за борба с изпирането на пари не се заобикалят, да се наблюдава и гарантира, че инвеститорите със златни паспорти не използват схемите, за да плащат по-малко данъци. В доклада се настоява за повече прозрачност за одобрените и отхвърлените кандидати и за техния произход, както и за по-тясно сътрудничество между страните членки, прилагащи инвеститорски схеми.

Вчера Министерството на правосъдието съобщи, че е подготвило проект за промяна на реда за предоставяне на гражданство чрез инвестиции в България, който ще бъде обсъден на 30 януари.