Технологията за интеграцията на ромите – правилна, политиката – сгрешена

Технологията за интеграцията на ромите е правилна, но политиката е сгрешена, защото според голяма част от обществото проблемът е само на правителството, а и битува мнението, че те се ползват като електорален резервоар. Това призна вицепремиерът Томислав Дончев по време на парламентарния контрол.

Според него политиката е базирана на презумцията, че малцинството има желание да се интегрира, но това не било вярно и да се твърди друго е лицемерие.

"Докато няма обществен консенсус, нещата няма са оправят. Ако българските граждани не бъдат убедени, че това е важно и няма алтернатива, няма как се случи интеграцията, а ако допуснем, че има различни права за отделните групи, няма да има никаква интеграция", отсече той.

Вицепремиерът смята, че цялата интеграция виси във въздуха, защото е била допусната грешката тя да започне без обществен дебат и консенсус, без опит да бъде убедено цялото общество как ще стане тя.

Дончев е убеден, че проблемът е в това, че назад във времето е било допуснато да се изградят гета – места с лош социален статус и завишени криминални действия. "Това се дължат именно на гетото, за което се приема, че има други правила и закони, а още по-лошо е мисленето, че като се родиш там, си оставаш там, дори да ходи детето на училище, когато се прибере в гетото то се променя", призна той.

Според него никой не иска да предизвика хуманитарна катастрофа, оставяйки десетки хиляди без дом, като събори незаконните им постройки, но именно в гетото се рециклират всички лоши навици и докато не се реши този проблем, всичко останало няма да има смисъл.

"Жилищната политика е най- голямата болка сега, гетото има способността да се разширява и да превръща и близките квартали в гета, в годините назад редица управници са допуснали събирането на незаконни постройки, а когато имаш незаконно жилище ти нямаш план, нямаш ток и вода прокарани законно, оттук идва и честото нарушаване на закона", обясни Томислав Дончев.

А иначе той отчете, че са приети стратегии, писани са планове, посочени са отговорни служители, похарчени са пари. Въпреки това точната сума за интеграцията не може да бъде посочена, защото администрации нямат право да събират данни по етнически признак.

Усилията на властите от няколко години били насочени на първо място към образованието, което според Дончев би решило проблема до 10, 15, 20 години. Той смята, че ако ромите, заради които общественото напрежение ескалира на места заради нападенията над полицаи, военни, възрастни хора, са ходили на училище, едва ли би се стигнало до такива инциденти.

За връщането на децата в образователната система са ангажирани 12 хиляди души от държавната администрация и за последната година са успели да убедят над 17 000 малчугани да отидат отново в класните стаи.

Втората задача, според Дончев, е здравеопазването в това число и семейното планиране. Третата опора е интеграцията на пазара на труда.

"Има ефект и тук, защото на пазара на труда има недостиг на работна сила и сега има роми ангажирани в строителството, земеделието и индустрията, това се дължи на глада на работна ръка, но тенденцията е благоприятна", завърши Дончев.