Онкоболните намаляват, но грижата за тях – мит

Пациентите намаляват, а разходите за химиотерапия се увеличават. В същото време доставянето на комплексна грижа за хората с онкологични заболявания остава мит. Това показват анализът за 2018 г. на "Индекс на болниците". Анализът е направен на база данните на НЗОК за дейността на лечебните заведения в тази област през изминалата година, съобщава "Галъп интернешънъл".

Общо 42 болници и онкологични центрове са участвали в лечението на пациентите с онкологични заболявания. Химиотерапия се е извършвала в 38 от тях срещу 41 през 2017 г. Пациентите, които са преминали през химиотерапия, са били 31 022 срещу 31 878 за предходната година. Броят на пациентите в тях варира от под 20 до над 1000. Една от причините за тази диспропорция е откриването на нови центрове, които тепърва ще привличат пациенти.

Въпреки минималното намаление на броя на лечебните заведения и на пациентите в тях, разходите на здравната каса за медикаменти са се увеличили. От 327 млн.лв. за 2017 г. те са достигнали 415.713 млн.лв. през миналата. Повишила се е и средната стойност на химиотерапията на пациент за годината – от 10 257 лв. през 2017 г. на 13 400 лв. през миналата година. Най-голяма разлика спрямо средната цена на химиотерапия отново е в онкохематологията. Така например в СБАЛХЗ средната стойност на терапията за година е била 22 222 лв. С по-висок разход за химиотерапия от средния също така са КОЦ-Пловдив, УМБАЛ "Дева Мария", УМБАЛ "Аджибадем Сити Клиник“ и др. 

Продължава да се наблюдава и тенденцията за наличието на няколко пъти по-ниски курсове на лечение. Така например в УМБАЛ "Ст. Киркович" в Стара Загора средната стойност на терапията на пациент за година е 1468 лв., а в МБАЛ "Д-р Тота Венкова" – 5334 лв. На 822 лв. възлиза средната цена на опаковка, която е била използвана за химиотерапия през миналата година, като броят на употребените  флакони е 505 334.

Причините за увеличаването на разходите за химиотерапия са различни. Една от основните е навлизането на нови терапии, които повишават себестойността на терапията. Успоредно с това обаче продължават да съществуват и редица нерешени проблеми, които според специалистите немотивирано повишават разходите.

Сред тях са остатъчните количества при химиотерапия, които се изхвърлят от лечебните заведения, съмненията доколко се извършва генетично типизиране при назначаването на персонализирани терапии и се спазват фармакотерапевтичните ръководства.

Почти без промяна е картината в страната при лъчелечението. През изминалата година от всички 42 лечебни заведения този вид терапия осъществяват 20 срещу 21 през 2017 г. Броят на пациентите, които са се получили лъчетерапия през 2018 г., са били 15 204 срещу 15 601 през предходната година.

Повишава се оказването на последващо наблюдение на пациентите. От 30 броят на лечебните заведения, които осъществяват тази услуга за година, нараства на 33. Пациентите, които са били наблюдавани в тях пък достига 74 587.

За съжаление няма подобно положително развитие при палиативните грижи, които формират последната част от комплексната услуга при онкологичните заболявания. Едва 2151 души са получили палиативни грижи, платени от здравната каса през миналата година срещу 2181 през 2017 г. Броят на лечебните заведения, които са предоставяли услугата през миналата година е бил 19 срещу 20 през 2017 г. Реално обаче са функционирали още по-малко лечебни заведения, защото в 10 от тях за цялата година са били обгрижени по-малко от 50 пациенти, а ежегодно нужда от подобни услуги в страната имат над 17 000 души.

"Индекс на болниците" е съвместна инициатива на "Галъп интернешънъл" и специализирания сайт clinica.bg. Той бе създаден през миналата година. Целта му е да даде повече прозрачност за дейността на лечебните заведения при някои социално значими диагнози.