Съдбата на Райна Княгиня след Априлското въстание и заслугите й за България

Невероятната е съдбата на Райна Княгиня, която има заслугите и за развитието на съвременна България след Априлското въстание.

Когато Бенковски ѝ възлага да ушие главното въстаническо знаме на Панагюрския революционен окръг, Райна Попгеоргиева е 20-годишна учителка, изключителна красавица. След въстанието съдбата ѝ е трагична.

Въпреки това успява да оцелее, да завърши акушерство и да стане първата дипломирана акушерка в София, да отгледа 6 деца и да се грижи за поборниците от квартала като Странджата за хъшовете, разказва bTV.

Сегашното състояние на софийския дом на Райна Княгиня напълно съответства на трагичната ѝ съдба. Къщата се намира на улица „Охрид” в квартала на опълченците.

„Нищо не се развива в тази къща, освен че я гледам как се руши от доста години. Преди 25-30 години ѝ направиха ремонт, имаше компютърна фирма в нея, след това отново запустя”, разказа Димитър Яръмов, жител на квартала.

Изненадващо добра новина дойде от кмета на район „Сердика”, на чиято територия се намира къщата.

„Успяхме да я регистрираме като паметник на културата. От вчера притежаваме вече одобрен съгласуван проект с издадено разрешение за строеж за реставрация, консервация и експониране на недвижима културна ценност с категория местно значение – къща на Райна Княгиня”, заяви кметът Тодор Кръстев. По думите му са осигурени около 450 хиляди лева за възстановяването на къщата.

Кметът и една от далечните родственици на Княгинята дори търсили тайно скривалище в дома. „По нейни спомени вътре трябва да има скривалище, в което евентуално да има някакви скрити ценности. Правихме различни проучвания, търсихме го с ултразвук, но не успяхме да го намерим”, отбеляза Тодор Кръстев.

Плановете на общината са в къщата да се направи музей, а експозицията да бъде предоставена от наследниците на Райна Княгиня. Една от тях е диригентът Таня Христова.

„Най-емоционално ме свързва моят баща. Той е идвал тук и е помагал, те сами са строили къщата. До 9 септември ние идвахме понякога тук и играехме. Много силно се развълнувах, когато минах един ден преди 7-8 години, сърцето ми се скъса. Ние, като продължители на всичко, което е минало, трябва да запазим и епохата, и духът, и силата на тези, които са успявали”, категорична е тя.

„Причината да дойдат да живеят в София е нейният съпруг Васил Дипчев, който е подвойвода в Брацигово. Този квартал е пълен с история, неслучайно улицата се казва „Опълченска”, защото тук са давани земи на опълченци и на поборници. Всъщност тя е един от инициаторите за създаване на майчин дом, тъй като като дипломирана акушерка, викана е и в посолствата. Тук тя е помагала безплатно на всички бедни жени. Това е причината през 33-та година квартал „Орландовци” да бъде преименуван на „Райна Княгиня”, разказва Здравчо Здравчев, наследник на Райна Княгиня.

Пет години по-късно името на квартала е сменено на „Орландовци”, защото според един тогавашен министър две княгини в България не можело да има.

„Не бих казал, че сме събрали огромни средства. Необходимите средства, за да се извърви процедурата до този момент – да може къщата да получи строително разрешение,сме ги събирали от нашите членове”, каза Димитър Димитров, съпредседател на Института на свободните историци.

Според зам.-кмета на София Тодор Чобанов строителните и ремонтни работи ще започнат, като се стопли времето, а музеят трябва да бъде посветен на приноса на Райна Попгеоргиева за развитието на София.

„Нейната къща е много скромна сграда, без особености, в един от най-бедните тогава квартали на града – на преселници, опълченци, на хора, които не са имали големи възможности”, посочи Чобанов.

Контрастът между имота в поборническия квартал в София и родната къща на Райна Попгеоргиева в Панагюрище е шокиращ. Къщата е една от най-старите в града и е автентична. Тя е една от малкото, които не са опожарени след въстанието, защото в нея е било складирано зърното на града.

„Това е типична балканска къща. Тези домове се строят със скривалища. Когато е необходимо тя да прибира някъде знамето, го е криела в дома. И наистина този дом влиза в нашата история като къщата със скривалището”, коментира д-р Атанас Шопов, директор на Историческия музей в Панагюрище.

След въстанието започват гонения срещу населението на Панагюрище. Райна е принудена да се предаде, за да не страдат съгражданите ѝ. Баща ѝ е убит на двора. В ареста и в затвора в Пловдив е подложена на зверски мъчения.

Освободена е от Пловдивския затвор след намесата на чуждите анкетьори, сред които и Макгахан. Поканена е в Цариград от българската екзархия. Там получава предложение да продължи образованието си.

„Заминава с параход за Русия, установява се в манастир в Москва, където се възстановява от травмите от Априлското въстание. През 1879 г. се връща в България и е поканена от Търновския митрополит Климент – тоест Васил Друмев, да стане учителка в девическото училище”, допълва доц. д-р Атанас Шопов.

След три години се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града и адвокат. През 1898 година заминават за София, но Дипчев умира и Райна остава сама да отглежда петимата си синове – в къщата, чийто ремонт ще започне още тази година, за да стане неин музей.