Българите: "Не" на още работни часове, "За" клас прослужено време

Поредните искания на бизнеса за промени в Кодекса на труда явно не се харесват на работниците.

Хората масово не одобряват предложеното за  двойно увеличение на разрешените часове за извънреден труд – от 30 на 60 часа месечно.

54% са категорично против. 27 на сто я одобряват, останалите нямат мнение, сочи проучване на агенция "Афис".

Според предприемачите обаче идеята е по-скоро добра. 60% от тях са "за", 31% "против".

Сред хората с доход на член на семейството от най-високата категория  – над 1000 лв. месечно, 46% са "за", 41% "против".

Трима от всеки четирима е против и предложението да отпадне клас прослужено време. Само един от десетима я одобряват. Останалите 14% нямат мнение.

Това негативно мнение е сравнително равномерно застъпено в градове и села, сред млади и стари и различни етноси и занятия.

С едно изключение обаче – в категорията "работодатели и арендатори". При тях одобрението се среща 3 и половина пъти по-често от обичайното  - 35% вместо 10%.

От "Афис" допълват, че сред хората във възрастовия интервал 18-29 г., съотношението "одобрение – неодобрение" също е доминиращо негативно  - 11% към 59%. Следователно може да се отхвърли предположението, че младите работници възприемат надбавките на по-опитните си колеги като дискриминация, отбелязват социолозите.

Негативно е отношението на българите и към предложената промяна в Кодекса на труда, предвиждаща разрешаване на сключването на трудови договори, при които работникът е длъжен да се явява на работа "на повикване" и да му се заплаща само за отработените часове.

Става дума за т. нар. договори "zero-hour”, които все по-широко се прилагат във Великобритания след кризата от 2008 г.

Там те са остро критикувани от левите партии и профсъюзите заради това, че правата и задълженията на двете страни по такива договори образуват трайна пазарна ниша за "прекариат" (от "precarious" – рисков, несигурен и "пролетариат"). Причината е, че уж временната плаваща заетост се превръща в капан за дълговете и бедността. Въпреки това подобна уредба се предлага и у нас.

55% от пълнолетните българи не одобряват тази идея, а 28% я одобряват. Останалите 17% са без мнение. И тук по-подробните разбивки показват, че гледната точка силно зависи от позицията на гражданина в релацията "работодател-работник".

При бизнеса и категорията на "самонаетите" съотношението между съгласни и несъгласни се обръща и става 49% към 38%.

Преобладаващо негативното мнение се обяснява не толкова с масово познаване на тенденциите в британския и други трудови пазари, колкото с фактическото положение в България - "гъвкавостта" на труда у нас реално гарантира нестабилен живот на наемния работник и без специално предназначен за това регламент. 58% от българите получават част от номиналната си заплата в плик, за сметка на осигурителните си права; във всяко пето домакинство (22%) поне един член губи работа в течение на година, обясняват от "Афис".