16 април 1925 г.: Видях жива гробница, окървавени глави...

"Там видях жива гробница: парчета от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано с кръв. Всички хора бяха загубили присъствие на духа, бягаха на всички посоки и викаха".

Юрий Захарчук, пожарен командир, двукратен носител на орден Св. Александър

Днес, 16 април, се навършват 94 години от най-големия терористичен атентат в историята на България. На Велики четвъртък 1925 година, група крайнолеви представители на Военната организация на Българската комунистеческа партия взривява покрива на църквата "Св. Неделя" в София. При атентата загиват 134 души, ранени са над 500, много от които умират по-късно от раните си. Ликвидирана е голяма част от военния и политически елит на страната. Голямата цел остава неизпълнена - Цар Борис III не отива в църквата и остава жив.

Два дни по-рано, вечерта на 14 април, пред църквата "Св. Седмочислени" е застрелян генерал-майор Константин Георгиев, член на Демократическия сговор. Физическият убиец е Атанас Тодовичин, член на Комунистическата партия. Смъртта на Георгиев служи за примамка - погребението на известен общественик ще събере на едно място целия висш държавен и военен елит.

Погребението е насрочено за 16 април следобяд в храма "Св. Неделя". Присъстват офицери, чиновници, част от министрите, депутати. Голямата цел на атентаторите обаче в последния момент решава да не дойде - Негово Величество цар Борис III присъства на друго погребение.

Жертвите са стотици - загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, трима майори, деветима капитани и трима депутати. Герои от изтощителни войни в предните години са също част от черната статистика.

Как се стига до атентата?

През 1923 година Българската комуническа партия организира въстание, по-известно като Септемврийско, което е смазано с брутална сила от монархическата власт. Правителството засилва репресиите си върху членовете на БКП и като цяло срещу хора с изявени леви убеждения.

БКП има нужда от отговор. През следващата година ръководството на Военния център (Военното крило на БКП) на партията се събира и съставя план за действие, който  да разруши политическата система, такава каквато е в момента.

Петър Задгорски - това е името на човекът, който прави атаката възможна. Той е клисарят на храма, който отваря вратите на сградата. Благодарение на неговото съучастие в "Св.Неделя" предварително са внесени цели 25 килограма взривни вещества. Другите имена от заверата също са известни - Коста Янков, Никола Петров, Димитър Златарев, Марко Фридман.

В деня на атената, малко след началото на опелото, Задгорски се дава знак на Никола Петров, той пали фитила на експлозивите и адската машина избухва. Главният купол, изключително масивен и тежък, се стоварва върху главите на присъстващите долу хора.

По време на делото за атентата Петър Задгорски, изплашен до смърт, признава всичко и издава другите терористи. Двама от тях са убити при издирването, други са заловени и на 27 май смъртните им присъди са изпълнени.  Трима от организаторите успяват да избягат през Кралство на сърби, хървати и словенци и накрая стигат  до Съветския съюз.

До днес историците нямат категоричен отговор дали Москва директно е поръчала атенатата или това е солова акция на Военното крило на Българската комунистическа партия. Истината остава неизяснена, но имайки предвид тоталното преклонение на българските комунисти пред лидерите в Москва, отговорът вероятно е по средата.

Веднага след атентата в страната е въведено военно положение, което продължава повече от една година. Правителството е решено да изкорени терористичните клетки из цялата страна и започват небивали погроми над дейци на БКП и техни симпатизанти. Периодът се сдобива с името "бял терор".