Българинът – религиозен, но по-скоро декларативно

Недоверието към институциите у нас през последните 2 десетилетия продължава да бъде изключително ниско.

"Недоверието към парламента, църква и религиозни организации, съд и съдебна система трайно и силно доминира над доверието", обяви доц. д-р Лилия Димова от Агенция за социални анализи.

Тя уточни, че числата през годините са различни, но тенденцията е една и съща. Димова добави, че в продължение на 20 години продължава да расте недоверието към съда и съдебната система и ако през 1998 г. съотношение недоверие/доверие е било 1 към 8, то 20 години по-късно е 1 към 13.

За две десетилетия не са настъпили промени в структурата на вероизповеданията в България - 74 процента се самоопределят като православни християни, 10 на сто - мюсюлмани, 3 процента изповядват други религии, а 13 на сто са атеисти, посочи Димова, цитирана от БТА.

Всеки трети /34 процента/ мисли, че Бог съществува и е загрижен за всяко човешко същество, докато на обратното мнение са около 30 на сто. Вярата в Бог е станала малко по-масова за 20 години - от 28 процента през 1998 г. до 34 процента през 2018 г.

Почти две трети от българите не вярват нито в рай /64 към 58 на сто/, нито в ад /64 към 59 на сто/, нито в религиозни чудеса (трайно 60%).

Българските граждани са по-скоро декларативно, отколкото поведенчески религиозни, показват данните на изследването. Над две трети от православните християни признават, че почти никога не се молят. Почти толкова са били и мюсюлманите през 1998 г. /62 на сто/, но 20 години по-късно този дял спада на 42 процента, допълниха от АСА.

Християните масово възприемат хомосексуализма като нещо нередно и винаги грешно /от 63 процента през 1998 г. и 70 процента през 2018 г./. Мюсюлманите са още по-крайни - категорично го отричат 74 процента през 1998 г. и цели 90 на сто през 2018 г., сочат данните на АСА.