Възкресение Христово - най-големият празник за християните

Днес е Възкресение Христово - Великден, който е най-големият празник за всички християни, наричан празник на всички празници.

Смята се, че Възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род. Великден е сред така наречените подвижни празници и се определя в зависимост от първото пролетно пълнолуние.
Според православната традиция Възкресение Христово се предшества от Великия пост. Той започва седем седмици преди Великден и включва 40 дни и Страстната седмица. Утвърден е в памет на 40-дневния пост на Исус Христос и на последната седмица от земния живот на Спасителя, на неговите страдания и на смъртта му на Кръста. През това време християните трябва да се покаят, да очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят за достойното посрещане на празника.

Възкресение Христово или Великден е денят, в който християните празнуват Възкресението на Сина Божи Исус на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Със смъртта си Исус Христос изкупил греховете на човечеството, а с Възкресението си дал надежда за живот след смъртта. В евангелските текстове често се споменава, че приживе Исус Христос нееднократно предсказвал разпъването си на Кръста и Възкресението си след три дни.

И когато на третия ден след погребението му Мария Магдалена отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Исус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, намира гробницата празна. Събитията, свързани с Христовото Възкресение, стават в дните около еврейския празник Пасха. Затова от самото начало честването на Великден е свързано с еврейската Пасха. Тъй като поради връзката му с лунния календар Пасхата е подвижен празник, съответно и Великден променя датата си. Първият Вселенски събор през 325 г. определя принципа, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата. И в обичаите, и в обредите тясно се преплитат езичеството и християнството, което определя колоритността на българския Великден.

Обредните хлябове за празника се месят на Велики четвъртък. Украсяват се с различни шарки, изваяни от тесто, като повечето изображения имат символично значение. Обикновено в украсата се включват червени и бели яйца. Приготвят се по няколко обредни хляба - един се нарича за къщата и се раздава на Великден на членовете на семейството, други се даряват на кумове и на роднини, пише БТА.

У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. Смята се, че в България козунакът е "дошъл" в периода 1915-1920 година.

В навечерието на самия Великден се ходи на църква. След празничното богослужение християните отнасят запалените свещи вкъщи. На празника деца и възрастни се чукат с червени яйца, като гледат чие яйце ще се окаже най-здраво. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже "борец", ще бъде най-здрав през годината.
По традиция през празничните дни на Великден се посещават родители и кумове, като се носят Великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почит.