КНСБ поиска до 2022 г.: Минималната заплата 450 евро, средната - 1000 евро

КНСБ настоява в края на 2022 г. средната работна заплата в България да стане 1000 евро, а минималната - 450 евро. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров, който представи основните изводи от Четвъртия годишен доклад на КНСБ за резултатите от колективното договаряне на работните заплати през 2018 година.

За да се постигнат желаните резултати, заплатите трябва да растат всяка година между 12 и 15%, заяви Димитров.

КНСБ настоява в края на 2022 г. средната работна заплата в България да стане 1000 евро, а минималната - 450 евро. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров, който представи основните изводи от Четвъртия годишен доклад на КНСБ за резултатите от колективното договаряне на работните заплати през 2018 година.

Докладът сочи, че средното договорено повишаване на доходите е около 10 процента. Масово, договореното повишение на заплащането е с от 5 до 10 на сто, като в предприятия от частния сектор се наблюдава ръст на заплатите над 10 на сто. Поставената от КНСБ цел от 12 на сто често е надвишавана.

Съществено са надградени и разширени целите за ръст на доходите в бюджетната сфера. Общото покритие на наетите с колективно трудово договаряне е около 30 на сто, или 687 хил. души, като от КНСБ настояват да стане 60 процента до пет години, както на национално, така и на европейско ниво, тъй като заплатите на хората в предприятия, в които има колективни трудови договори, са с 12 процента по-високи.

Най-високи са заплатите в IT сектора, въздушния транспорт, производството на кокс, застраховането, централните офиси, добива на метални руди, рекламите и проучването на пазари, финансовите услуги, далекосъобщенията. Сред най-нископлатените дейности са медико-социалните грижи, социалната работа без настаняване, производството на дървен материал, ветеринарномедицинската дейност, производството на облекло, охраната, ресторантьорството и др.

Средната работна заплата по предварителни данни за 2018 г. достигна 1135 лв. В промишлеността от общо 29 отрасъла 17 имат равнище на заплащане над средната работна заплата за страната, а 13 са с номинален ръст над средния за страната.

Обхватът на броя на наетите на минимална заплата продължава да нараства. В края на декември 2018 г. достига 442 392 души и представлява 19.3 на сто от всички наети, при 16.6 процента през 2017 г., пише в доклада.

Драстично увеличение на наетите на минимална заплата в сравнение с декември 2017 г. се отчита в "Транспорт, складиране и пощи" - почти 2,2 пъти, със 72.3 на сто - във "Финансови и застрахователни дейности", със 62.7 на сто - в "Създаване и разпространение на информация".

Работната заплата продължава да бъде основният източник на доход в домакинските бюджети. През 2018 г. доходът от работна заплата на едно лице от домакинство достигна 3336 лв., което представлява ръст спрямо предходната година от 9.8 на сто. Това е най-високият номинален ръст от последните пет години.

Проблемът със силната регионална диференциация в заетостта и заплащането на труда остава нерешен, констатират от КНСБ. Проблемът се обуславя от липсата на инвестиции, ниския размер на трудовите възнаграждения и големия обхват на нископлатени работници в някои от областите. През 2018 г. такива се очертават: Видин (746 лв.), Благоевград (750 лв.), Кюстендил (785 лв.), Силистра (790 лв.).

Разликата в брутните заплати е около 2.1 пъти между София (1536 лв.) и Видин (746 лв.).

Средната работна заплата в България изостава номинално между 4 и 7 пъти спрямо старите държави членки и около 1.6-2.5 пъти спрямо новите държави членки. Отклоненията при нетния размер са следствие от разликите в данъчното облагане и дела на социалноосигурителните вноски.

В стандарта на покупателна способност средната нетна работна заплата в България е 2.0-2.5 пъти по-ниска от тази в старите държави членки (Италия, Ирландия, Великобритания и Германия) и 1.2-1.7 пъти - спрямо новите държави членки (Латвия, Литва, Естония, Словакия, Чешката република, Унгария и Полша). На практика този показател е най-точният измерител на покупателната способност на заплатите, защото отразява както разполагаемия размер, така и ценовите разлики между отделните страни, допълват от КНСБ.

България продължава да е на последно място по размер на минималната работна заплата, но като процентно нарастване за година има сходна динамика с тази на Чехия, Хърватия, Естония, Румъния, Словакия и Гърция. Най-висок ръст регистрират в Литва (38.75 на сто) и в Испания (22.3 на сто). Е

България попада сред осемте страни с най-висока данъчно-осигурителна тежест на годишния доход от минимална заплата. Това мотивира искането на КНСБ за ускорена конвергенция на заплатите, от една страна, и за въвеждане на необлагаем минимум до размера на МРЗ, от друга.