Туризъм в Ливан: За три визи и три по 39 евро, които не ни спестиха

Борбата за безвизово пътуване по принцип не е от днес и от вчера. И винаги отпадането на някой режим е истински повод за празник, тъй като опознаването на света е с една идея по-близо.

Какво да кажем обаче, когато визата е безплатна, а на практика в чуждото посолство у нас ти слагат печат в паспорта, просто за да ти вземат парите?

Ще пътуваме за Ливан, за да разгледаме страната като туристи за 10 дни през април - аз и двама приятели. Лично се заемам да намеря информация за изискванията и се обаждам в посолството, откъдето ми казват какви документи са необходими и че цената на визата е 39 евро. Нито дума, че има и друг вариант.

Според информация на сайта на МВнР за пътуване в Ливан е необходима виза за българи с обикновени паспорти. Пише, че е безплатна, ако на летището в Бейрут представиш покана и закупен двупосочен билет. Покана ние нямаме, така че с необходимите документи попълвам заявленията и след два дни вече сме се сдобили с печата в паспортите - срещу 3 по 39 евро.

Дотук нищо необичайно. Кацаме обаче на летището в Бейрут и на място граничният контрол ни обяснява, че сме си платили за нищо. Казват ни го двама различни граничари на две отделни гишета. Това е първото, което обсъждаме на чуждата земя - защо се получи така.

Следват Бейрут, Триполи, Сидон, Джезин, Библос и Баалбек, море и планина, водопади, археология. Пътуваме, разглеждаме с интерес, търсим приликите и разликите. Топло е, пробваме дали морето става за къпане, разхождаме се в долината Кадиша, после газим сняг сред кедрови гори... Оказва се наистина страна, в която в един ден може да караш ски и да отидеш на плаж. И всъщност този материал трябваше да е само пътепис, в който бъдещите пътешественици към Ливан да намерят полезна туристическа информация.

Отново сме в България и все пак решавам да проверя казуса, с който пътуването ни започна.

Пак звъня в посолството на Ливан в София, обяснявам какво са ми казали на място в Бейрут. Отговорът е същият - дали оттук или от летището, виза трябва, което е ясно. За парите не получавам конкретен отговор.

Щастлива случайност обаче ме свързва с българка, пътувала до Ливан преди време. Ама без да си плаща за виза. Заема се да провери защо при нас не е било така, тъй като има контакти в дипломацията на двете страни. Първият източник й казва, че наистина е безплатно, ако пътуването е с цел туризъм в рамките на три месеца. После идва абсурдната информация, че така стоят нещата - ако отидеш в посолството, ти дават виза и ти вземат парите, без да ти се обясняват. Един вид ти си си я поискал!

Обръщам се към МВнР. Два месеца по-късно, тоест днес, получавам отговор от пресцентъра, че "Ливанското Министерство на външните работи и имигрантите информира, че българските граждани, които искат да пътуват до Ливан с цел туризъм, могат да получат безплатна едномесечна виза непосредствено при пристигането си на международното летище "Рафик Ал Харири" или на който и да е граничен пропускателен пункт в Ливан срещу предоставяне на самолетен билет, хотелска резервация или адрес на настаняване. Българските граждани могат да получат входна виза и от ливанското посолство в България, където услугата се заплаща". Защо е този двоен режим обаче отговор няма.

Но поне в резултат информацията на сайта на МВнР вече е променена, има и медийно съобщение, че визата тук се плаща, а на летището в Бейрут - не. И че покана за това не е необходима.

Отново звъня на посолството на Ливан в София. Отговорът е, че на летището се чака и така това се избягва. Само че никой не ти дава информация, че имаш такъв избор. Другият отговор е, че такива са нарежданията.

По случайност в дните, когато бяхме в Бейрут, на посещение там беше и президентът Румен Радев. "Представителите на българската общност в Ливан и ливанските граждани, завършили образованието си в България, доказват, че няма граници и разстояния за приятелствата. Те са най-ценната връзка между двата ни народа", каза държавният ни глава. И изрази надежда за по-задълбочени бизнес контакти между двете страни, интензивен обмен на студентски програми, туристи и на културни събития.

Дали начинът за това е този, който изпитахме на гърба си?