30 години след 10 ноември: Eдва половината българи вярват в демокрацията

Вярата в демокрацията у нас изглежда в опасност, сочат резултатите от проучване, проведено от световната асоциация "Галъп интернешънъл" в 60 държави и сред повече от 60 000 души.

Като цяло 76% от хората по света се съгласяват с твърдението, че демокрацията може да има недостатъци, но е най-добрата форма на управление. У нас също има мнозинство в подкрепа на това твърдение, но значително по-малко – 52%. По този начин в България, в третото десетилетие след началото на демократичните промени, отношението към демокрацията остава по-скоро положително, но в по-ниска степен спрямо света.

Като цяло през последното десетилетие се наблюдава лек спад в подкрепата на демокрацията - от 79% на 76%. В България има сходни белези – от 60%, съгласните с твърдението спадат за десетилетие до 52%.

У нас се наблюдава известно съзвучие със страните в Източна Европа, които споделят по-скоро позитивни оценки за демокрацията, но не в особено висока степен. А дори и на фона на Източна Европа, България е под средните стойности, сочи изследването.

Данните отчитат, че в хода на третото десетилетие след демократичните промени у нас, 52% от българите са съгласни, че макар и да има своите недостатъци, демокрацията все пак е най-добрата форма на управление. Една трета от нашите сънародници обаче не могат да се съгласят с това твърдение, а 16% не знаят как да отговорят.

У нас и спадът в последното десетилетие като че ли е още по-осезаем – 52% процента одобряват демокрацията сега срещу 60% преди десетилетие. А делът на българите, които не смятат, че демокрацията е най-добрата форма на управление, се е повишил с една десета – от 23% на 32%.

Ситуацията е сходна и в непосредствено съседните на България държави. Впечатление прави Румъния, държава, с която България сподели в последните десетилетия общ път на демократично развитие. Там, например, през 2005 г. делът на съгласните, че демокрацията е най-добра система е бил 80%, а през 2015 се стопява до 58%.

Така може да се отбележи, че се наблюдава повишаване на съмнението и критичността по отношение на демократичното управление у нас и това е в съзвучие с настроенията страните от региона. Разбира се, следваща вълна на изследване ще покаже дали и доколко тази тенденция е устойчива. Ако у нас наистина убедеността в качеството на демокрацията трайно спада, въпросът следва да получи адекватно внимание, защото е повод за тревога, отчитат от "Галъп интернешънъл".
 
В дела на харесващите демокрацията се отбелязва разколебаване във всички изследвани региони. Най-осезаема е разликата в Азия, Африка и в Източна Европа, сочат данните.

Възприемането на демокрацията като най-добра форма на управление днес е широко разпространено във всички демографски групи по света. Подкрепата по отношение на демокрацията е висока, независимо от нивото на религиозност и се среща практически сред всички вероизповедания. Закономерно, колкото по-високо е нивото на образование и доходите, толкова по-висока е и подкрепата на демократичното управление.

Ако погледнем картината по региони, през 2015 г. демокрацията е най-харесвана в Северна Америка (82% мнозинство съгласно, че демокрацията е най-добра форма на управление) и в Западна Европа (80%). От друга страна, нивата на съгласие с твърдението, че демократичната система е най-добра са най-ниски в Източна Европа (64%) и Северна Азия (55%).