Конституцията се нуждае от фина настройка, а не от промени!

"България има много добра Конституция, бих казал най-добрата в Централна и Източна Европа", заяви в интервю за БТА проф. Георги Близнашки, който наскоро стана първият доктор на науките по конституционно право в страната.

Според бившия служебен премиер, когато се говори за промени в основният закон на страната, всички трябва да си дават ясна сметка, че нямаме право на безотговорни импровизации. По думите му Конституцията по-скоро се нуждае от фина настройка, а не от реформи, защото в противен случай има риск да бъдат разбити основите на националната държавност.

По традиция у нас започва да се говори за Основния закон, когато настъпва някаква криза, казва Близнашки. А всъщност, Конституцията ни съпровожда във всички политически прояви и когато си върши работата, го прави незабелязано, регулирайки най-съществените процеси в обществото, посочва ученият.

Според него нашата Конституция е първият посткомунистически закон и в този смисъл тя е акт на национална суверенна воля. По думите му през следващите периоди от време е имало по-груби интервенции от страна на кръгове от международната общност при създаването на националните конституции на "новите демокрации".

"В този смисъл, нашата Конституция отрази най-добрите традиции в родната история - мечтата за развит парламентаризъм, за която са се борили най-светлите умове в политическия живот в продължение на близо половин век, заедно с това отразява редица от най-новите постижения на европейския конституционализъм и наука", заяви още на проф. Близнашки.

Според него днес малцина си дават сметка, че през 1991 година са положени основите на националната държавност и „то бяха закрепени по категоричен начин“. По думите на проф. Близнашки в наши дни би било много трудно например да се прокара идеята за официален език на държавата. "А в Конституцията е записано, че официалният език на Републиката е българският, нищо че има различни екстремни групи, които се опитват да поставят под въпрос тази теза", дава пример ученият.

По думите му у нас вече има натрупан опит - парламентаризмът се развива, но много неща остават такива, каквито са били въведени в самото начало. "Не се получи естествена еволюция, като че ли в парламента влизат персонажи с все по-ниско качество, като че ли големите имена бяха в началото, а впоследствие равнището спада", казва проф. Близнашки.

Според него в самата Конституция могат да бъдат внесени някои подобрения, но за съжаление, разговорът обикновено избива в друга посока.

"Напънът най-често е за президентска република - т.е. исконният повик за силната ръка, която да не си играе на демокрация, а да въведе ред в страната, а това е много опасно", посочва ученият. Той допълва, че българите вече сме създали демократична традиция - 28 години след приемането на Конституцията и трябва да се гордеем с това, а не да оставяме да ни отнесе вълната на един или друг авторитарен експеримент.

Професор Близнашки обяви още, че за т.нар. от него "фини настройки" на Конституцията не е необходимо Велико народно събрание. Всички, които повдигат въпроса за ВНС, всъщност имат предвид, че биха искали България да се промени като форма на държавно управление, казва юристът. И допълва, че за тях най-важният въпрос е как от парламентарна да станем президентска република, властта да се концентрира в едно лице или малка група лица, да се премине към един авторитарен стил на управление. В този смисъл ВНС е гаранция срещу подобни експерименти, посочва проф. Близнашки.

Той самият се изказа и скептично относно възможността много въпроси да се решават чрез референдум. Според него този тип допитвания до народа е средство на т. нар. радикална демокрация и е риск да се отива от една крайност в друга. "Това е действителна опасност и по тази причина съвременната демокрация е конституционна, предвидени са редици гаранции да не може да се посяга на конституционната идентичност, правата и свободите на гражданите", е позицията на юриста.

Българската Конституция не е морално остаряла, категоричен е Близнашки. Според него тя трябва да се надгражда, без да се залита към никакви авторитарни експерименти. Разговорът за Конституцията е вечен, важното е да вървим напред, а не да се връщаме непрекъснато назад, както правим през последните десетилетия - зачетохме се твърде много в страниците на историята, вместо да пишем новата история на страната, обобщава в заключение бившият служебен премиер.